Божидар Чеков: Моята мечта винаги е била България да води по-малката си сестра Македония към Европа!

Божидар Чеков е преди всичко патриот. Човек, който никога не забравя корените си и България. Той е политически емигрант, който напуска страната ни през 1968 година, за да се озове във Франция. Наскоро той представи своята шеста книга „Билет за връщане“ в Регионална библиотека "Димитър Талев" - Благоевград.

Авторът безспорно е автентичен родолюбец, който на забравя своите предци в Егейска Македония- Той е и европейски гражданин с чувство за справедливост. Пример за истинскти патриот. С него разговаряме за България, за Северна Македония, за отношенията и пътя пред западната ни съседка. 

Г-н Чеков, ВМРО-ДПМНЕ на премиера Християн Мицкоски спечели най-много кметски места на местните избори в Северна Македония. Какъв път очаква страната оттук насетне?

Аз съм с различно мнение от всичко, което се говори тук. Погледът ми е от Айфеловата кула. Тук сме толкова дребни, толкова сме бедни, толкова сме малки, а така като се дърляме /караме/ - ставаме още по-бедни и още по-малки. Моята мечта винаги е била България да води по-малката си сестра към Европа. Всичко, което чувам тук, непрекъснато се говори колко са лоши другите. Малките и бедни народи се продават много лесно. Не народите, а по-точно техните ръководители. Аз съм ходил и в трите Македонии, от 30 години обикалям, видял съм гъркомани, сърбомани. А тук има някаква конфузия, виновност в България заради преброяването и всичко, което е ставало по тези земи в онези времена.

Защо е тази дискретност според Вас?

Много хора са пострадали, затова има тази дискретност. Като говориш за обединение, нещата не се разбират много добре. Огромният проблем на Македония, така наричам аз западната ни съседка, и на България е, че на картата Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, ако са обединени, стават големи. Това е била идеята на Сталин - да ни залепи за Югославия. Ако българи и македонци бъдат заедно, сме щели да бъдем  най-силните. Обаче англичаните, които са винаги против нас, са казали: „Не, не може! Българите са били с германците, трябва да плащат репарации!“. И сме наказани. Трябва да знаем това. Гърците пък винаги печелят. Който ми говори за Македония, аз го питам колко пъти е бил на гроба на Самуил. Така е и с последната ми книга „Билет за връщане“. Представя я някой, а не я е чел. Така и Македония трябва да се види, за да се говори правилно за нея. Идете на гроба на Самуил, там старците край остров Свети Ахил говорят като нас. Там е било царството на България. Там на гроба пише и на гръцки , и на английски, че византийският император Василий II е победил царя на българите Самуил. Говорих преди време на историка Божидар Димитров, лека му пръст, да напишем това нещо на български език, но той ми каза, че това се знае.

Делим се , а не се обединяваме. Това ли е проблемът? 

Ама ние не правим нищо да се обединим, да бъдем уважавани, никаква политика нямаме. Кой е избран на местните избори в Скопие? Това е господин Никой, всички са сърбомани там. Всички са завършили в Белград, даже сърбите са по-любезни с нас, отколкото управниците в Скопие.

И все пак тази победа на местните избори ще налее ли вода в мелницата на езика на омразата към България?

Ако българите, които говорят с македонците, проявят великодушие, никой не може да упрекне и събори великодушието. България е много силна, но не използва своите козове. Великодушие трябва да имаме към Македония. Не да отвръщаме на някакви епитети и упреци. Великодушие! Който иска, ще говори с тях. Ние имаме една и съща история. Няма нужда от никакви комисии. Като седнем на една ракия и салата, сме едни и същи. Народите го знаят, но не се познават. Защо не се познават? Защото им се пречи. А другите какво правят? Магистрали от Солун през Скопие до Белград, камионите си вървят. Пак повтарям - само великодушие към тях. Тук непрекъснато се говори лошо за Македония, така е и в пресата. Някакъв отбор български рита топката на някакъв стадион. Чета във Франция – македонци били българската публика. След една седмица откривам, че албанци са били тези, които са хвърляли камъни по българите. Как не се извиниха тези журналисти за подвеждащата информация. И друго нещо – когато българите се притекоха на помощ за изгорелите хора в Кочани, това е България за мене, това е Майка България. Моите деди ме закърмиха с това нещо. Независимо колко трудно беше да си македонец през 50-те години на миналия век.

Ръка за ръка да бъдат България и Северна Македония. Тази ли рецептата за успех?  

България имаше и има всичката възможност и сила да заведе Македония в Европа. Македония има нужда от помощ. Не бива да се спираме на някаква си личност, защото нещата са много грозни с корупцията. Да, има корупция, има продажници. С това ли ще се занимаваме? Народите трябва да ни интересуват. Хората в двете страни искат да имат дом, да имат семейство, да имат работа. Говорят ми български  журналисти, че в Петрич има предприятия на македонци. Какво от това?! Нека дойдат, да се женят, да се омъжват, да създават, да бъдем заедно. Това е пътят. А ние – имало македонци в Петрич?! Добро са дошли! Аз отивам в Гърция с френски паспорт притеснен, чудя се какво ли ще стане. Граничният полицай ми се усмихва и ми казва съвсем искрено: „Добро си дошъл!“. Оттам е необходимо да се почне. От хората, а не от комисиите, не всеки да вади дебели книги, които никой не чете – това на мене, това на тебе. Не бе, братче, само мизерия можем да делим. Трябва да се работи, за да се опознаят хората. В тази посока трябва да се действа И нещата ще се променят към добро.