Актьорът Филип Григоров: Никога не се предавам! Сърцето, умът и вярата са в основата на успеха!

Филип Григоров - Булгари е български актьор, който не сме гледали в нито един български филм. Не че не е талантлив, напротив - има зад гърба си участия в над 50 испански сериала. Пътят му преминава през дом за сираци, за да продължи през преходните и мутренски години след 1989 година, когато е охранител, и да стигне до Испания, където живее вече 25 години. Там също в началото здравият българин се препитава като бодигард, за да помага финансово на сина си и майка си. Но физическата му прилика с тогавашния испански министър-председател Хосе Сапатеро му открехва вратата към киното. Следват години учене, труд, усилия, отдаденост на актьорската професия, за да е това, което е днес. С него разговаряме в Благоевград за превратностите на живота, за предателството на близкия, за цената на успеха, за шуробаджанащината в България…     

Днес сте успешен артист с куп роли в испански филми. Как стигнахте до този успех?  

Не беше лесно. Костваше ми много усилия. Успехът никога не идва лесно, необходими са много сърце, труд, постоянство и воля, за да може талантът да се развие. Трябва човек да дава всичко от себе си, за да си създаде име - било като актьор, като обущар, като счетоводител. 10-годишен бях, когато майка му се принуди да ме остави в дом за сираци. Още тогава разбрах, че когато се полагат усилия, идва момент, в който това ти се отплаща. Аз жертвах много неща, за да мога да се грижа по-добре за сина ми и за майка ми. Обикновен български мъж бях тогава, когато стъпих в Испания, а не актьор. Разделен си от семейството, работиш в чужбина, лишаваш се от всичко, за да изпратиш пари на най-близките си. Сега вече синът ми е много добре реализиран в България, а това е благодарение и на тези мои жертви. Някой трябва де се жертва, за да има другият след него. Това ми е било най-трудното психически - да издържа далече от родината. Всеки, който ме познава, знае, че през цялото това време се боря, за да се върна в България, но не се получава засега. Идвам си, но не се задържам дълго време.

Кога птичето кацна на рамото на Филип Григоров?

Стана съвсем случайно. Бях много здрав физически, отидох да си взема един чек. Преди това е важно да отбележа, че испанци бяха открили приликата ми с тогавашния министър-председател на страната им Хосе Сапатеро. Понеже ме наеха да го имитирам, но без да съм учил. Правех нещата инстинктивно, помагаха ми актьорите с опит. Справих се, което ме учуди. Но имах един спор с приятелката ми, който се оказа много важен. Тя ми каза, че нещата ми се получават лесно, защото имам прилика със Сапатеро. За да й докажа, остригах се нула номер. Обещах й, че ще направя нещо добро с това, което съм като характер, с това, което имам като някакъв талант в себе си, че ще бъде нещо сполучливо. Случи се да отида в тази агенция да си взема чека, момичето там ме видя, извика ме. Аз бях по къси панталонки, с една прилепнала към тялото ми тениска, гола глава, шапка, очила, за да не ме разпознават като двойник на Сапатеро. Тя обаче ми каза, че търсят точно такъв човек, който е чужденец. Режисьорът много държи на това. Но аз не бях актьор. Но ме увериха да се явя на кастинг, тъй като отговарям на този профил. Избраха ме, снимах се във филма с актьора Хуан Хосе Артеро, който играе Хави в прочутия и у нас испански сериал „Синьо лято“. Запалих се и са записах да уча в театралната школа на Кристина Рота, където са учили кинозвездите Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. И нататък нещата просто се случиха. Усетих, че мога да дам моята песъчинка не само като актьор, но и да променя мнението на испанците за българите, които ни смятаха за крадци и измамници. След участието ми в над 50 испански сериала мога спокойно да кажа, че все едно играя в „Реал“ или „Барселона“. Не съм Меси и Роналдо, но играя заедно с актьори, които са талантливи като тях, но в киното.

Този път лесен ли беше, или имаше трудности?

Не, никак лесен не беше. На първата минута, щом влезеш в класната стая да учиш за актьор, разбираш колко е трудно - дълъг път е пред теб, препятствията са много, предизвикателствата са ежедневни. Аз съм спортист, подобно е - тренираш постоянно, но актьорската игра не е като при спорта. В спорта с тренировките надграждаш, а като актьор няма такава гаранция. Защото аз съм от тези, които нямат вроден талант за актьор. Такива хора са единици - с талант за артисти, надарени хора са това. Но с много труд, особено да бъда драматичен актьор, а не само комедиен, се справих.

Има ли сцена или случка, която няма да забравите, след като вече имате зад гърба си участие в над 50 испански сериала?

Няма да забравя общуването си с Едуардо Гомес, който играе Макси в култовия испански сериал „Новите съседи“. Той е кръстник на прякора ми Булгари. Той така и не можа да произнесе фамилията ми и накрая ме кръсти на италианската компания за луксозни стоки. Там ролята ми бе много малка, но няма да забравя как той ме похвали. Усети ме, че съм напрегнат. Той беше над 60-годишен, а аз малко над 30. Елементарно беше да изиграя ролята си, но въпреки това не ми се получаваше. Бяхме в една кола, Едуардо ми даде съвет, поговори с мен, отпуснах се, държа се като ветеран с млад колега. Увери ме, че ще ги разбия. Напомни ми на моя треньор по бойни спортове. Придобих увереност, вложих я в персонажа и като приключи сцената, всички ми ръкопляскаха. Близо 50 човека бяха там, те видяха колко ми бе трудно и оцениха факта, че надминах себе си. Нещо в мен в този момент се пречупи и всичко тръгна добре нататък.

Липсва ли ви България?

Липсва ми във всеки един момент. Пак заминавам за Испания. Имам няколко кастинга, на един вече ме избраха. Това е основната причина да съм там, тъй като ми дават много работа като актьор. Аз се боря, невинаги ме избират. Докато тук не са ме одобрили на нито един кастинг. През последните 7 години съм бил в България близо 4 години, но не са ме избрали на нито един кастинг. Говорих с десетки колеги, нямам достъп до режисьорите. Никакъв шанс нямам да участвам в някакъв филм тук. Винаги удрям на камък. В последните години у нас не можах са стигна до това, дори да се явя на кастинг. Защото тук всичко е шуробаджанащина. С удоволствие бих останал да живея в България, но ако работя като актьор, както е в Испания.

Има ли нещо, за което съжалявате?

Съжалявам, че заминах. Заради раздялата със сина ми и майка ми. Идвах си, виждах ги често, но го отчитам като грешка заминаването ми. Младите хора виждаме по друг начин нещата. Имаме илюзии. Прецених погрешно ситуацията и заминах за Испания.

Какво ще научим от филма за вашия живот, чийто сценарий вече е написан?

Филмът е по-скоро за бащиното предателство. Предаден, силен, след като е предаден, борбен, непримирим. Актьорът Филип Буков ще играе мен, а аз ще съм в образа на баща ми. Буков има прилика с мен, когато бях млад. Затова го избрах, много добър артист е. Съжалявам, че играе само лигави роли, момчето е много читаво и интелигентно. Тази роля е шанс за него да покаже какво може. Аз, за съжаление, ще играя бащата предател. Ако ми се получи да изиграя добре ролята, зрителите ще ме намразят. Да изиграя баща ми, ще ме намразят. Така стана някога с великия ни актьор Васил Михайлов след филма „Маргарит и Маргарита“. Подходящо заглавие за филма за мен би било: Човекът, който никога не се предава! Моето верую е, че не бива никога да се отказваш от преследването на своите цели и мечти

Рецептата на Филип Григоров за успеха?  

Често ми крадат фрази разни колеги. Държа да бъда цитиран. Как да бъдеш и добър актьор, и добър човек? За мен не е толкова важно как ще изглеждаш отвън, а как изглеждаш отвътре. Сърцето, умът и вярата са в основата на успеха. Специално в моята професия няма лимит, учиш се цял живот от най-добрите. И е хубаво да останеш глух за тези, които ти казват, че няма да се справиш. Да си добър, да си позитивен, да си мислещ, да си смирен. Тогава успехът ще дойде и ще можеш да му се насладиш, но винаги трябва да останеш здраво стъпил на земята.