Иля Прокопов: Неврокопско е шампион по намерени монетни съкровища, там е бил центърът на един древен свят!

Иля Прокопов: Неврокопско е шампион по намерени монетни съкровища, там е бил центърът на един древен свят!
Иля Прокопов

Професор Иля Прокопов е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Един от най-добрите експерти по антична нумизматика. Известен историк, археоог и нумизмат. Професорът е хоноруван преподавател в катедра „История” на ЮЗУ, води спеиалностите „Нумизматика” и „Експертиза на културни ценности”. Преди време той участва в Международен конгрес на нумизматите във Варшава. Какви са впечатленията му от този форум и какви са новите тенденции в нумизматиката? Отговорите търсим от Иля Прокопов.    

Г-н Прокопов, бяхте част от Международния конгрес на нумизматите във Варшава. Имаше ли сериозно българско участие на този престижен форум?

-Шестнадесетият конгрес се проведе в началото на септември. Все пак трябва да уточня, че тези конгреси се провеждат веднъж на 6 години. Досега са били на много престижни места - Лондон, Берн, Берлин, Брюксел, Сицилия, Мадрид. За първи се проведе в страна от бившия соцлагер. Заради ковид пандемията форумът се отложи с една година. Голям е периодът между отделните конгреси, защото се събират хора от цял свят, които работят във финансовите среди, банковите среди, в научните среди, тоест нумизматиката сама по себе си е и научна дисциплина, тя е интердисциплинарна, включва много, много неща освен история, археология, иконография. Тя включва множество поддисциплини, за да се случи това ние да припознаем парите във времето, в което те са функционирали като такива. А в миналото това са били монетите. Когато те са били от злато и сребро, те носят стойността си, когато са от бронз, те са надценени, зад тях стои авторитетът на съответната власт, т.е. тук имаме едно голямо съчетание на теория и история на парите, на самото изучаване на монетите не само като наука, но и като практическа страна. Тези, които се занимават с емисии в банките, емитиране на монетни номинали, до колекционерите, голяма част от които пък сами по себе си в битието си са банкери, финансисти, хора с възможности. Така че там, на тези форуми, се събират над 1000 души от цял свят, само малка част от тях участват с доклади и представяне на нова научна информация. Този път България беше представена достойно от една група млади хора и преподавателите им. Преди 4 години се събрахме от Софийския университет, от Югозападния университет, от няколко търговски банки, за да върнем мястото и славата на България в областта на нумизматиката. Защото нашата страна е абсолютен шампион по монетни находки в Европа.

Защо това е така, как си го обяснявате?

-Ние живеем на кръстопът, тук минават най-преките пътища, които свързват два свята – Изтока и Запада. Има много исторически събития, много драматични събития. За да се укрие едно съкровище, това не е белег, че на някой много му е вървяла търговията. Това е белег, че е имало проблем и хората в тежки моменти укриват най-ценното нещо, което имат. Но това пък от своя страна носи огромен извор за научна информация, за изследване на историята. За нас, българите, за българския народ, в целия смисъл, който влагаме в това нещо, защото ние сме се пръснали вече доста по света, това е едно наследство, което има изключително значение. За да кажем гордо: „Ето, това сме ние, ние сме наследниците на това нещо, това е нашият чеиз, ние живеем на тази земя, защото ние сме част от това нещо, което се е случило преди хиляди и хиляди години”.

Нумизматиката изкушава ли все повече българи?

-Нумизматиката беше едно изключително разпространено занимание през предишния обществен строй. Колко хвален, колко бленуван, колко оплюван, но българското нумизматично дружество, което беше форма на държавна политика, беше обединило 12 500 членове заедно със семействата им, над 20 000 души бяха обхванати в дейността на изучаване, на пропагандиране, на превръщане на нумизматиката в хоби. Знаете, че един колекционер живее почти 20 години повече от останалите хора и затова има научни наблюдения, защото човек намира един релакс, един свой свят. Освен това добива много познания. И има естетически усещания, които са много важни. Да се върна на темата – ние бяхме изчезнали от хоризонта и решихме с колеги от Софийския университет да издработим някои проекти, с които да помогнем - първо да съживим нумизматиката чрез създаване на така наречените български нумизматични четения и издания към тях – българско нумизматично издание на английски език, защото трябва да стигне до всички точки на света и до всички заинтересовани. Изработихме два проекта, спечелихме ги – „Древна Тракия в цифри: преоценка на античността в дигиталната епоха”, с ръководител доцент д-р Юлия Цветкова. Вторият проект е „Научни мрежи срещу фалшификатите в света”. Той е за дигитални активи за предпазване на културното наследство към Фондация „Александър фон Хумболт”. Там ръководител е професор д-р на науките Диляна Боянова. Събрахме се и аз като представител на ЮЗУ, и нашите колеги докторанти – те вече са двама доктори от ЮЗУ, колегите Нина Хаджиева от Регионалния исторически музей-Благоевград, възпитаник на ЮЗУ, и Марина Дойчинова, която завежда идентичния фонд в София, но тя също е възпитаник на магистърската програма „Нумизматика” в ЮЗУ „Неофит Рилски” и завърши докторантурата си тук. Имаше от Софийския университет, наши възпитаници, които учат в престижни университети, така че едно 12 човека беше нашият екип. Ние бяхме една внушително и много сериозна група. Колегите Нина Хаджиева, Марина Дойчинова, Николай Димитров изнесоха невероятно хубави доклади с много хубав резонанс, създадоха много контакти. Ние, българската група, водихме кръгла маса „Монетни фалшификати”, защото в това отношение България е много сериозно напред, отново е шампион в производството и разпространението на фалшификати на антични монети. С две думи – безкрайно сме доволни, че нашите млади колеги благодарение на тези два проекта успяха да посетят конгреса, да участват, да създадат личните си контакти, защото нищо по-важно няма от тях, макар че сме в дигиталния свят.

Самото присъствие и покана за този форум признание ли е за родната нумизматика?

-Това посещение е традиционно за нас, защото от времето на професор Герасимов България е канена, те вече са публични тези покани. Ние сме колективен член на Световната комисия, това вече е много голямо признание. Ние сме домакини на международна конференция, тази година, ставаме домакини на други две големи международни прояви – за монетните съкровища в света и за така наречената нумизма. Това всъщност са едни платформи, много професионални, ценни, международни форуми. Така че се завъртя колелото и трябва млади хора, добре образовани, да поемат нещата.

Малко местен патриотизъм. Какви са впечатленията ви от работата на д-р Нина Хаджиева?

-Случаят е много интересен, тъй като имах лекции в Нов български университет. Курсът беше от 10 човека, много добър курс при професор Иван Маразов и аз приех да им водя нумизматиката. Веднага се откроиха две фигури - Нина Хаджиева и Марина Дойчинова. Те са неразделни, те са и приятелки. Когато ме поканиха да водя нумизматиката в ЮЗУ, веднага поканих Нина Хаджиева. Преди това водихме разговори и с ръководството на РИМ-Благоевград. Уточнихме, че там е необходим човек с много сериозна специализация, а тя има много хубава дипломна работа по нумизматика още в Нов български университет. Тук направи втора, също толко хубава дипломна работа, а накрая направи прекрасна дисертация. Понеже казахте местен патриотизъм, то хем е местен, хем е център на един древен свят, защото най-голямото количество монетни съкровища имаме в този край - обработка на метали и отсичането на монетите се е развивало в този район.  Тук са съкровищата и в Родопите, защото все пак Благоевградска област охваща и Чеча, и тези райони, където единствено в древния свят са разпространени най-големият брой монети, които се приписваха на остров Тасос дълги години. Но се оказа, че техните малки номинали, а малкият номинал е този, който се използва всеки ден на пазара, са в този край, не говорим за тези тежки, скъпи монети, които са за репарации, за международни плащания, за големи търговски сделки. Тези малки номинали, ежедневните пари на онзи свят, 6-5 век, ги откриваме предимно по долината на река Места. И то точно от родния край на Нина Хаджиева, Гоцеделчевско, Хаджидимовско, докъм Абланица горе, почти до границата на Чеча. И тя успя да ги обработи, научно да ги интерпретира, да направи специални изследвания с модерна техника – рентгено-флуоресцентни анализи, да направи първи опити за създаване на класификация и на конгреса пред най-големите специалисти в света тя всъщност направи изявление и никой не можа да го оспори и да каже нищо. Беше прекрасно, защото всички слушаха внимателно. Хипотезите й са много добри. Сега на нейния гръб ще легне една много тежка научна задача - да изведе докрай и да даде отговор защо именно в този край има толкова много монетни съкровища. Суперконцентрация на такива съкровища има тук, такова нещо няма в околните някогашни тракийски земи извън територията на страната.

Докъде може да стигне страстта на колекционера, измерена в пари?

-Най-големите колекционери в света никой не ги познава. Това са хора, които никога не се показват, могъщи хора, когато те искат да придобият нещо, те могат да го придобият за сума, в която няма никакво значение броят на нулите. Толкова е силна страстта, а може би има и други неща, скрити зад това. Но това е обект на съвсем различен разговор, който трябва да се конструира по друг начин и ще трябва време.

Кое е най-ценното на пазара в областта на нумизматиката?

-Истината е, че съгласно нашия Закон за културното наследство, ние нямаме пазар на културни ценности. Той е под рестрикцията на закона, те са публична държавна собственост. Ако гледаме от ракурса България – ние да дадем отговор, много трудно ще бъде. Ако прегледаме какво се случва по публичните прояви като аукциони, които все пак са публични, хората плащат данъци под наблюдението на финансовите власти. Там няма шмекеруване, там можем да кажем, че забелязваме екземпляри, които се продават по 3-4 милиона евро. Но има и нещо, което не виждаме, както ви казах, защото не се случва пред очите на обществото, никой няма представа докъде стигат тези граници на колекционерската страст.

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини