Скопие се дави в гняв заради тленните останки на цар Самуил

В медиите в Скопие темата беше представена не само като културно-исторически въпрос, но и като поредния спор за интерпретацията на средновековното наследство на Балканите. Част от публикациите поставиха под съмнение както научната идентификация на останките, така и политическите последици от тяхното пренасяне в България.

Повод за нова политическа реакция стана поканата на Красимир Каракачанов към премиера на Северна Македония и председател на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски да присъства на церемонията в София.

ВМРО-ДПМНЕ реагира с официално съобщение, в което заявява, че по-подходящо би било Каракачанов да покани свои „съмишленици“ – бившите премиери Зоран Заев и Венко Филипче. Партията припомня техни позиции от периода на управлението им и по този начин поставя поканата към Мицкоски в контекста на политическите различия между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ.

Самият Мицкоски към момента няма публично заявено лично решение дали ще присъства на церемонията в София.

По-различна, но също критична позиция изразява историкът Митко Панов, член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия между България и Северна Македония.

Пред ТВ „Сител“ Панов посочва, че пренасянето на останките трябва да бъде разграничено като съвременен политически акт, който не следва да се използва като исторически аргумент за характера на Самуиловата държава.

Според Панов политическият и църковният център на Самуиловата държава са били в Охрид и Преспа. Той поставя въпроса за необходимостта съвременният политически акт да не бъде превръщан в аргумент за исторически интерпретации.

Медиите в Северна Македония също нашироко коментираттемата. Те обръщат внимание на факат, договорката е между България и Гърция.

МКД.МК отбелязва, че македонските институции не са дали официална публична позиция за решението на Атина и София. Медията поставя въпроса дали Северна Македония е била информирана дали е търсила участие в разговорите и каква е позицията ѝ относно крайната дестинация на останките.

Други публикации използват още по-остра реторика и определят договорката между София и Атина като действие с „антимакедонско послание“.

Една от основните линии в критиките от Скопие е свързана с научната идентификация. Останките са открити при археологически разкопки в базиликата „Свети Ахил“ и са идентифицирани от гръцкия археолог Николаос Муцопулос като останки на цар Самуил въз основа на археологически, исторически и антропологични данни.

Темата придобива допълнителна чувствителност заради вече постигнатите договорености в рамките на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.

Македонският портал МКД припомня, че комисията е постигнала съгласие цар Самуил да бъде сред историческите личности от общата история, които да бъдат съвместно чествани.

Според публикуваната информация в препоръката не е записано, че Самуил е „българин“, но е записано, че средновековната му държава е определяна от голяма част от съвременната историография като Българско царство. В документа Самуил е представен като символ на общата история, която двете държави споделят.

Прегледът на македонските медии показва широк спектър от критични заглавия.

Сред тях са формулировки като „След хилядолетие – нова битка за символиката на Самуил“, „Няма научно потвърждение, че мощите са на цар Самуил“ и въпроси защо България и Гърция са договорили предаването на останките без участието на Северна Македония.

В същото време БТА отбелязва, че голяма част от емоционалните реакции са се разпространили именно в социалните мрежи, докато в първите публикации институционалните коментари от Скопие са били ограничени.

Сред най-острите публични коментари е този на колумниста Бранко Героски в „Плюсинфо“. Той поставя под съмнение както идентификацията на останките, така и определянето на Самуил като български владетел и твърди, че пренасянето им в София представлява политическа употреба на историческото наследство.

Докато историци, медии и ВМРО-ДПМНЕ реагират на предстоящото пренасяне на останките, към момента на прегледа няма публично потвърдена официална позиция на правителството на Северна Македония, Министерството на външните работи или Министерството на културата относно договорката между Атина и София.

За България връщането на останките на цар Самуил е историческо събитие и завършек на продължили десетилетия усилия.

На 3 октомври останките ще бъдат предадени от Гърция на България в Солун, след което са предвидени церемония и шествие в София до църквата „Света София“.