Благоевград е неподготвен за бедствие! Внесоха за приемане План за действие с грешни данни

Благоевград не разполага с актуален План за защита при бедствия. Това е повече от притеснително на фона на случилото се преди дни в Струмяни. Там голямото наводнение показа по категоричен начин колко важно е една община да има ясна стратегия, точни указания и предварително разписани действия - кой, кога и как трябва да реагира, за да бъдат ограничени щетите и защитени хората при подобни ситуации.

Оказва се, че областният център няма подобен актуализиран, прегледан и внимателно прецизиран документ. План за защита при бедствия е имало за периода 2021–2025 година. Оттогава до момента местната власт очевидно не е намерила време да изготви нов план, който да отговаря на реалната ситуация в общината през 2026 година.

Темата беше повдигната на вчерашната сесия на Общинския съвет. На съветниците беше предложен мащабен по обем План за защита при бедствия - документ от 448 страници. Той е внесен от общинската администрация, а местният парламент трябваше да го одобри, за да влезе в сила.

Но въпросният документ от близо 500 страници не е актуален. На практика това е старият план за предишния времеви период, в който не са отразени настъпилите през последните години промени.

Единствената, която обърна внимание на този факт по време на заседанието, беше общинската съветничка Василиса Валеова. От думите ѝ стана ясно, че общинската администрация се опитва да прокара за гласуване стар и неактуален документ, представяйки го като план с осъвременени данни.

Оказа се, че никой от служителите на администрацията на кмета Методи Байкушев не е актуализирал необходимата информация.

Така например в предложения за гласуване вчера план като места за настаняване при евакуация фигурират хотел „Ален мак“ с 302 легла и хотел „Бор“ с 54 легла.

Проблемът е, че и двата обекта не работят от години.

Още по-притеснителен е друг детайл в документа - списъкът на получателите на индивидуални средства за защита. Това са хората, които при природно бедствие трябва да получат и разпределят защитните облекла и аксесоари.

В тази графа обаче фигурират имената на директори на детски градини, които отдавна са пенсионери. Сред тях са Емилия Гайдарджиева от ДГ №12, Ваня Кючукова от ДГ №4, Антоанета Григорова от ДГ №1, Александра Гюрова от ДГ №3 и Красимира Петкова от Детска ясла №10.

Същото се отнася и за директори на училища, които също отдавна са пенсионери - Марин Митов, Михаил Спасов и Николай Каращранов.

Като наличности на средствата за защита, с каквито разполага общината, пък са посочени данни от документи за инвентаризация от 1 ноември 2011 година. Тоест информация отпреди 15 години е представена като актуална и използваема при планиране на действията при бедствие днес.

И тук логично възниква въпросът: Какво би се случило, ако подобен план трябваше да бъде приложен в реална кризисна ситуация?

А Планът не е бил публикуван и на сайта на Община Благоевград за обществено обсъждане.

Изникват и множество въпроси към местната администрация - кой и кога е проверил актуалността на имената, длъжностите, ресурсите и обектите, преди документът да бъде внесен за гласуване в Общински съвет-Благоевград?

Защото на практика към момента никой в общината не може категорично да отговори къде ще бъдат настанени хората при евакуация, при положение че двата посочени хотела – „Ален мак“ и „Бор“, от години не функционират.

Не става ясно и дали през 2026 година е извършена реална инвентаризация на индивидуалните средства за защита - колко са те, къде се съхраняват и годни ли са за употреба.

Това не са просто административни подробности. Това е информация, която има пряко отношение към сигурността на хората при евентуално бедствие. И някой е длъжен да носи отговорност.

Особено важен е и въпросът кой и защо е позволил документ от близо 500 страници, съдържащ ключова информация за здравето и сигурността на жителите на Благоевград и общината, да бъде внесен за гласуване в ОбС, без очевидно да е бил прочетен, проверен и актуализиран.

Случаят става още по-интересен на фона на информация, публикувана на сайта на Община Благоевград преди близо три месеца. Тогава беше съобщено, че има актуализиран План за защита при бедствия за периода 2026–2031 година и че с него са били запознати членовете на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия.

Сега обаче се оказва, че такъв актуализиран план на практика няма, а документът, внесен за разглеждане от общинските съветници, е планът за предходния период.

Тоест остава въпросът какво точно е било представено преди три месеца като актуализиран план и как е възможно сега да се окаже, че общината все още няма действащ и актуален документ за периода 2026-2031 година.

Василиса Валеова обърна внимание и на още един важен детайл. Тя подчерта, че самата община признава в документа, че не е достатъчно подготвена за реакция при бедствия - необходимо е да бъдат повишени знанията и уменията на персонала, липсва достатъчно добро взаимодействие между институциите, а системата за ранно предупреждение не се използва ефективно.

Това означава, че проблемът не се изчерпва само с остарелите имена, неработещите хотели или данните от 2011 година. Става дума за цялостната готовност на общината да реагира при кризисна ситуация.

Целият този абсурд с толкова важен документ беше разкрит от Василиса Валеова и в крайна сметка спрян от кмета Методи Байкушев. Градоначалникът видимо беше изненадан от констатираните несъответствия и от факта, че за гласуване е внесен стар и неактуален документ.

Байкушев предложи на общинските съветници планът спешно да бъде върнат в общинската администрация, за да бъде съвестно преработен и актуализиран.

Това решение е логично. Но едновременно с това остава въпросът как изобщо е стигнало дотук.

Кой е трябвало да провери документа? Кой е трябвало да установи, че посочените хотели не функционират? Кой е трябвало да актуализира имената на директорите? Кой е трябвало да провери наличните средства за защита и кога за последно е правена реална инвентаризация? И кой е трябвало да установи дали системите за ранно предупреждение и взаимодействието между институциите действително работят?

Това са въпроси, на които жителите на община Благоевград имат право да получат отговор.

Защото Планът за защита при бедствия не е просто поредният административен документ, който трябва да бъде приет от общинските съветници. Това е документ, който трябва да работи в момент, в който няма време за търсене на информация, уточняване на телефони, проверка на списъци и установяване кои обекти съществуват и кои отдавна са затворени.

При бедствие грешките на хартия могат да се превърнат в реален риск за човешки живот.

Цялата тази случка показва колко лесно няколко общински чиновници могат да допуснат сериозен пропуск, който потенциално поставя под риск здравето и живота на жителите на община Благоевград. И най-нормалното нещо в подобна ситуация е да бъде потърсена отговорност от тези, които са допуснали безхаберието - не просто да бъде поправен документът, а да бъде изяснено защо той изобщо е стигнал до общинския съвет в този си вид.

Единственото хубаво нещо в тази история е, че Господ пази Благоевград и че до момента не ни се е случило подобно бедствие като това в Струмяни.

Но нали я знаете приказката:

Няма винаги да е така.