Билков туризъм между три планини и дигитални номади във ферма край Логодаж

Билков туризъм между три планини и дигитални номади във ферма край Логодаж

В подножието на три планини - Рила, Пирин и Влахина, между селата Логодаж и Горно Лешко, се намира "Дивата билкова ферма - Брези Логодаж". Основателят ѝ Мартин Караджов разказва, че от 2024 г. заедно със семейството си се занимава със събиране и продажба на диворастящи билки – пресни и изсушени, както и на плодове и подправки, разказва mediapool.bg.

В семейния бизнес работят трима души, като използват само стари методи на сушене и производство на сок от бъз и сладка от горски плодове. Голямата мечта на Мартин е да развива т.нар. билков туризъм и да превърне земите на предците си в екопътека на лечебните растения.

За Мартин Караджов билките са едновременно работа и хоби. Семейството му събира и суши диворастящи билки, плодове и подправки върху наследствени имоти в двете съседни села, които десетилетия наред са пустеели. Днес те се стремят да бъдат добри стопани на над 30 декара земя.

"Първата година си направихме труда да броим колко вида събираме и бяха над 120 различни билки, после спряхме", разказва Мартин.

Сезонът започва с прясна коприва, лапад и киселец, следват цвят от бъз и борови връхчета, сега събират липа, мащерка и жълт кантарион. Последни за годината са шипките и глогът.

Името на фермата също носи своята символика. "Брези". Брезата е едно от най-лечебните растения, защото се използват всичките ѝ части – кора, пъпки и ресите. Освен това майката на Мартин се казва Брезичка. Дядо му пък е посадил навремето вместо две липи пред къщата две брезички.

В рамките само на един-единствен декар от имотите растат 37 лечебни билки. Семейството използва стари постройки, наследени от баби и дядовци, за съхранение и сушене на растенията по традиционен начин. В реставрирана триетажна къща билките се сушат върху дървени скари, както са правели местните жители преди повече от век.

"Преди време купихме професионална електрическа сушилня, но се уверихме, че в пъти по-добър е старият метод да се сушат на дървени скари. Билките нямат нужда от електрически уреди, а само да дишат и да са на сянка", казва Мартин.

Той посочи, че селата Логодаж и Горно Лешко са в уникален район. От тях се открива невероятна панорамна гледка към Рила, Пирин, Витоша и Влахина. Мястото се отличава с огромно биоразнообразие и дивота.

Интересът му към природата се заражда още в детските години. По време на следването си започва работа в голяма германска фармацевтична компания, където прекарва осем години на различни позиции, включително като медицински представител. Компанията работела с водещи германски растителни препарати, произведени основно от български билки.

"Немските колеги, които ги водех на посещения в наши аптеки, се учудваха, че не знам, че се снабдяват с жълт кантарион изцяло от България, както и че изпращаме огромни количества лайка, липа и други билки. Не съм предполагал, че има толкова огромен чужд пазар за нашите лечебни растения", спомня си той.

Компанията е била в постоянен контакт със специалисти от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София и различни асоциации. Това му е дало сериозна теоретична подготовка преди създаването на собствената ферма.

Във фермата се произвежда сироп от бъз, боров мед, сладка от диви плодове по стари методи в старинни автентични казани, на дърва, без електричество. Първият етаж на ремонтираната дядова къща пък е превърната в мини музей, където са събрани всички видове билки, стари книги, сечива и предмети от бита.

Фермата е създадена с ясната идея да разчита основно на природата, а не на сложни вериги за доставки и външни фактори. Началната инвестиция е под 10 хиляди лева, тъй като семейството използва собствен терен и не наема работници.

"Тази дейност изисква повече физически труд, отколкото инвестиции", отбелязва Караджов.

Основният канал за популяризиране на продукцията са социалните мрежи, където семейството публикува образователно съдържание за билките и се стреми да показва целия процес.Внимание се отделя и на устойчивите практики. Опаковките са произведени от целулоза, а една от най-успешните инициативи е кампанията "Билки за смет (буркани)".

"Вдъхновени от приказката "Сливи за смет", ние направихме "Билки за смет" – хората ни пращат стари буркани, вместо да ги хвърлят, а ние им изпращаме билки", разказва фермерът.

Кампанията предизвиква голям интерес във Фейсбук, като само едно семейство дарява над 500 буркана. Благодарение на подобни кампании фермата успява да предлага по-достъпни продукти като сладка, мед и компоти. Мартин посочва, че доста често се случва стойността на опаковката да доближава или дори надхвърля цената на продукта.

"Тези буркани са ни полезни за производството. Затова можем да си позволим да продаваме по-евтини сладка от горски плодове и мед от борови връхчета за 2 -3 евро и компот от диви къпини за 1.50. Цените са в зависимост от големината на бурканите", уточнява фермерът.

Достъпните цени са важна част от философията на стопанството. "Стараем се да предлагаме билките на достъпни цени. Голяма част лечебните растения продаваме на цени между 0.50 и 1 евро. Така се борим с инфлацията. Когато има голяма реколта, предлагаме на по-ниски цени", обяснява той и дава пример с черешите, които тази година са продавали дори за 2 евро заради добрата реколта и голямото предлагане на пазара. Икономия се търси и чрез по-големи разфасовки и минимално количество опаковки.

"Ако клиентът иска да си купи килограм мащерка, няма да му пращаме десет пакета по сто грама, защото това са десет опаковки и десет боклука. Опаковките ни са бюджетни, екологични и с цел да намалят цената на продукта максимално", допълва Мартин.

Фермата вече има клиенти и извън България. Чужденците са впечатлени от възможността да закупят над 100 различни вида билки от един производител. Според Караджов разнообразието в района трудно може да бъде открито в държави като Белгия и Нидерландия, където природните условия са различни и в планините им се срещат в пъти по-малко билки.

"Проблемът е обаче, че все по-често хората не различават риган от мащерка. Като посещавам фермерски пазари, дълго трябва да давам подробни обяснения дори за най-разпознаваемите билки. Затова се стремим да организираме и образователни кампании", казва той.

В момента основният фокус на Мартин е върху изграждането на база за билков туризъм и превръщането на част от имота в еко пътека на билките. В мечтите си той вижда фермата като модерно, приветливо място, по подобие на винарните, където ще идват хора, за да пробват чай, сироп, тинктури, извлеци и козметика. Според него интересът към лечебните растения става все по-голям и все повече потребители предпочитат сиропите пред газираните напитки.

Към фермата проявяват интерес и доброволци от различни континенти. Благодарение на активното участие на Мартин в десетки международни групи в социалните мрежи към логодажките билки проявяват интерес общности на дигитални номади, природолюбители и пътешественици.

"Имали сме доброволци от Австралия, Япония, Хонконг, Канада и различни страни от Южна Америка. Работят при нас безвъзмездно, изключват телефоните си и се чувстват като на санаториум - пречистени", разказва Караджов.

Освен производствената дейност, фермата организира и образователни събития. Миналата година по повод Еньовден се проведе традицонният "Билкобер", по време на който участниците събират 73 лечебни растения само за един час.

На 13 юни пък "Дивата билкова ферма - Брези Логодаж" участва във фестивал на билките и поход сред природата в района. Участниците се разходиха по горските пътеки и поляни около селото и събраха около 50 вида лечебни растения, а след това в двора на църквата се насладиха на чайове, домашни специалитети и споделени истории.

По време на фестивала участниците научават повече за свойствата на лечебните растения и правилното им събиране, както и за ползата от народната медицина, билките в българските обичаи и безкрайната мъдрост, която природата ни предлага.  

Източник текст и снимка: mediapool.bg.

Автор: Антония Коцева/Медиапул.бг

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Още новини