Кирил Домусчиев призова бюджетните служители да плащат сами осигуровките си

„Политическите партии преди изборите обещаваха в тази ситуация вече всички да си плащат сами осигуровките и е време да изпълнят това обещание. Сега и веднага – без стъпаловидни и постепенни мерки“. Това написа председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

Той посочва, че основната причина за зимните протести е била усещането на младите хора за несправедливост и неравнопоставеност между частния сектор и все по-голямата държавна машина.

„Привилегиите за редица служители в бюджетния сектор са създадени, защото преди 20 години съсипаната от хиперинфлацията България нямаше нужните средства да издържа добре заплатена държавна администрация и структури. Затова те не плащат осигуровки, получават редица социални бонуси и като цяло е трудно да бъдат уволнени – дори и при лошо свършена работа. Но това вече не е така – заетите в бюджетния сектор са с поне 10% по-висока нетна заплата от работещите в частния. А през последните месеци цялото общество беше скандализирано от огромни заплати на шефове на дирекции, членове на бордове и директори“.

„Политическите партии преди изборите обещаваха в тази ситуация вече всички да си плащат сами осигуровките и е време да изпълнят това обещание. Сега и веднага – без стъпаловидни и постепенни мерки. Ние сме в бюджетна и инфлационна криза и заетите в бюджетния сектор трябва да понесат нейната тежест равнопоставено с хората в частния сектор“, пише още Домусчиев.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изпрати до министър-председателя Румен Радев отворено писмо, в което призовава всички парламентарно представени партии да се обединят и подкрепят внесените няколко законодателни предложения, предвиждащи редица служители в бюджетната сфера да плащат „сами“ своите осигуровки.

Ето какво пише още в писмото:

Това е мярка с висока обществена подкрепа и безспорен положителен икономически ефект, като ще бъде от особена важност за овладяване на бюджетния дефицит в България и запазване на устойчивото финансиране на здравната и пенсионна системи.

Редица бюджетни служители са исторически освободени от вноски като механизъм за увеличаване на разполагаемия им доход преди десетилетия, когато възнагражденията в обществения сектор са изоставали критично от тези в частния. Днес заетите в обществения сектор са със значително по-високо възнаграждение от заетите в частния и тази привилегия е загубила основание за съществуване – напротив, тя създава публично напрежение и чувство на несправедливост в обществото. Без значение как е формулирано политически или юридически (най-често, че „държавата“ плаща тези осигуровки), всички системи в обществото се издържат от нетните данъкоплатци в икономиката, които в огромна степен са концентрирани в частния сектор, поради естеството на пазарната икономика и дългосрочната неспособност обществения сектор да работи въз основа на мрежово знание (липса на ценови сигнали, морален риск и принципал-агент – проблем).

Обръщаме внимание и че внесените в момента предложения включват  стъпаловидно преминаване към нормалното съотношение между работодател и работещ на внасяните осигуровки, което в текущата ситуация на висок бюджетен дефицит е прекалено „мека“ мярка. Нормално е работещите в обществения сектор да поемат своята солидарна тежест в справянето с инфлационния, бюджетен и вероятно дългов проблем. КРИБ призоваваме и да не се „компенсира“ загубата на разполагаем доход с повишаване на бюджетните заплати, тъй като те вече са изпреварили тези в частния сектор. Тази мярка не е била въведена навреме – в момента на изравняване на заплащането – и е обществено несправедливо при всяка икономическа или финансова криза бюджетният сектор да е почти напълно имунизиран срещу понасяне на негативните последици.

Въз основа на справка, направена по ЗДОИ, изтекла в медиите миналата седмица, държавни служители в определено министерство вземат възнаграждения в пъти над това на министъра и средното за София, стигайки до почти 10 000 евро месечно. При такива числа, да се твърди, че в условията на инфлационна и фискална криза, подобни служители нямат възможност да платят своите осигуровки, е обида към 2-та милиона българи, трудещи се в частния сектор и издържащи абсолютно всички обществени системи в държавата.

На последно, но не и по важност  място, тази реформа ще доведе и до частично фискално пространство за минимално индексиране на парите за здравеопазване, където продължава да има определен недостиг, който трудно би бил покрит в текущата фискална криза.

В срещите с политическите партии преди изборите, много от тях вече изразиха своята подкрепа за тази мярка и е логично тя да бъде приложена днес – без значение кой е вносител, тъй като се търси консенсус в обществен интерес.

Това е и една от нужните реформи с най-висока обществена подкрепа, видно от редица проучвания, която дори и извършена в пълен мащаб ще се окаже недостатъчна за модернизацията на обществения сектор в текущата фискална криза – по изчисления на Фискалния съвет и потвърдени от икономистите на КРИБ, българската демография предполага обществен сектор с поне 90 000 души по-малък от работещите днес над 660 000.