Кметове от Югозападна България искат по-високо и справедливо финансиране

Кметове, депутати и областни управители обсъдиха проблемите, предизвикателствата и възможностите за развитие на общините в Югозападна България. Работната среща се проведе днес в зала „22 септември“ и събра представители на местната и централната власт от областите Благоевград, Кюстендил и Перник. Основни акценти от дискусията бяха финансовото състояние и устойчивото финансиране на общините, управлението на отпадъците и предизвикателствата пред сектора, по-добрата координация между местната и централната власт, търсенето на решения за развитието на Югозападния регион.

Кметът на община Елин Пелин - Ивайло Симеонов, подчерта, че 70% от приходите на общините са от държавни трансфери, а едва 30% са от собствени приходи. Необходими са реформи и първата от тях е във фискалната децентрализация, за която се говори повече от две десетилетия, но все не се случва. Но и това няма да е панацея за всички общини – за една трета от тях ще е възможност за развитие, за една трета положението ще е същото, а за друга една трета от общините ще е проблем, тъй като там икономиката и слаба. Все пак държавата може да даде по-голяма автономия и преразпределение на ресурсите в полза на общините. В момента няма достатъчна свобода на местната власт да определя местни политики, средствата са ограничени за инвестиции в дългосрочни проекти, липсва мотивация за привличане не инвестиции.

„Трябва различен подход от държавата към общините. Зловредна бе практиката с постановления на Министерски съвет да се отпускат пари за едни общини, а за други – не. Предлагаме да се увеличат местните приходи – 2% от данъка върху доходите на физически лица да остава в общините, както и 2% от данъка върху доходите на юридическите лица, регистрирани и/или опериращи в дадена община, както и 2% от данък добавена стойност по място на потребление“, каза още Ивайло Симеонов. Необходими са ясни и публични критерии за разпределение на средствата и обективни показатели за нуждите и резултатите на всяка една община. Другата важна стъпка е актуализация на данъчните оценки, защото сега недвижимите имоти са оценени по остарели данни. Очакваният ефект е повишаване с 20% на данъчната оценка, което ще даде ръст на приходите в общините с 15%.

Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов изтъкна проблем в пограничните райони – в общината само от данък МПС от македонски граждани не са събрани 6 милиона. Кметовете настояват и за облагане според категорията и ползването на земята, както и за справедливо разпределение на данъчното бреме. Градоначалниците се оплакаха и от забавянията в плащането на траншове по национални и европейски програми. Това ги принуждава или да теглят заем от ФЛАГ, или да вземат банков кредит, или фирмите да работят на мускули. Те искат и по-голяма разбиране от Управляващия орган по определени проекти по отношение на финансовите корекции. За целта трябва да се засили предварителният контрол, да се уеднаквят практиките, да се разпределят равномерно рискът и тежестта, част от тези финансови корекции да се поемат от държавата.      

Управлението на отпадъците е друг проблем, който има своите предизвикателства пред местната власт. В момента общините са длъжни да събират отпадъците, да ги извозват, да стимулират разделното събиране, да третират и обезвреждат, да рекултивират стари депа, да се справят с незаконни сметища, да определят такса смет.

Кметът на община Благоевград – Методи Байкушев, сподели, че общината има собствени приходи от 39 млн. лв. за 2025 година, а от тях около 12 милиона лева са похарчени за управлението на отпадъците, което означава, че 30% от приходите отиват за тази дейност. В съседната община Кюстендил този процент е още по-висок – 43%. Разделното събиране е хроничен провал, смята Байкушев. В общината има 1700 точки с общо 14 000 съда, а само 185 точки с цветни контейнери. Организациите по оползотворяване не обхващат останалите 89% от точките. С европейски пари са изградени скъпи инсталации за сепариране на смесен отпадък     което е неефективно.

„Искаме законово задължение за 100% покритие на точките с цветни контейнери, прозрачна отчетност, а при непокрити зони и непостигнати резултати – задължително прехвърляне на приходи от продуктови такси към съответните общини. Друг проблем е, че се борим ежедневно с незаконните сметища, а държавата глобява нас, кметовете, а не тези, които ги създават“, каза още кметът Байкушев. Общините искат от държавата техническа и финансова помощ за въвеждане на модела „Замърсителят плаща“, финансиране на контрола по незаконните сметища от централния бюджет, бързо въвеждане на национална депозитна система за опаковки, изграждане чрез публично-частно партньорство на регионални заводи за изгаряне на отпадъци с производство на електроенергия, реален национален план за PAYT /плащане на такса смет според количеството изхвърлени отпадъци/ с ясна пътна карта, както и допускане на определяне на такса смет на база потребление на вода и/или електричество като преходен механизъм.

Стоян Тричков, депутат от „Прогресивна България“, приветства съдържателните предложения на кметовете от Югозападна България. Той увери, че повече няма да се дават пари с ПМС, защото това държи в зависимост местната от централната власт. Ще се търси справедлив модел за финансиране, ще се работи за финансова децентрализация, за да остават част от данъците в общините, ще се търси механизъм за актуализация на данъчната оценка на имотите. Според академик Николай Денков, депутат от „Продължаваме промяната“, само финансовата децентрализация не е решение, тя трябва да се допълни от конкретни кохезионни политики.