Гоце Делчев - праведникът на България с кама на пояса

Днес отбелязваме 154-годишнината от рождението на Гоце Делчев и свеждаме чела пред паметта на великия българин, който е роден на днешната дата през 1872 година в Кукуш. Революционерът отдавна се е превърнал в легенда. Българската история дава тази привилегия само на безспорни личности като Левски, Ботев и други великани на мисълта и действието, които дават живота си за свободата и благоденствието на своя народ. Той още приживе е олицетворение на светостта на Македония и на цялата българска нация, която бе принудена да грабне оръжието в защита на потъпканата народна правда. Никак не е случайно, че за него един наш историк пише: „Гоце бе праведник с кама на пояса”. А за неговите съвременници Гоце е сърцето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Гоце Делчев е от онези личности, които принадлежат и на историята, и на съвестта. Вярвал е, че свободата не се подарява, а трябва да се извоюва с буден ум и чисто сърце. За него революцията е морален дълг към народа - да се бориш за свободата на обикновения човек, без да има значение неговата вяра и произход. За него истинската сила не е в оръжието, а в идеята. И във вярата, че е е възможен един по-справедлив свят. 

Затова той заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Младият юнак, който е на 31 години, участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Серско. Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци и им издига паметници.

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи, без разлика на народност” и за извоюване на пълна политическа автономия. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев на днешната дата през 1903 година се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО и за България. Но неговият дух все така продължава да броди.   

Ето интересни мисли на революционера Гоце Делчев:

„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани“.

„Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви“.

„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите“.

„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание“.

„След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро“.

„У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас“.

„Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим“.

„Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила”.

„Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци“.