Антоновден е! Празник за здраве, вяра и закрила от болести

На 17 януари Българската православна църква почита паметта на преподобни Антоний Велики – един от най-великите християнски сподвижници. В житието му се разказва, че прекарва цели 20 години в пълно усамотение в постройка в пустинята, отдаден на молитва, пост и духовно усъвършенстване.

Преподобни Антоний доживява до 105-годишна възраст, като запазва телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си той взема активно участие в борбата на Църквата срещу арианската ерес. В Александрия влиза в открит диспут с еретиците и успява да защити православната вяра.

В народния календар Антоновден се отбелязва като празник за предпазване от болести и злини.

Според традицията на този ден жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да не разгневят чумата, шарката и т.нар. „синя пъпка“. Омесват се специални содени питки, намазани с петмез, които се раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките задължително се оставя на тавана „за белята, за лелята“ – както в миналото е била наричана чумата. Заради това Антоновден е познат още и като Лелинден.

Според народна легенда Антон и Атанас били братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова техните празници се честват един след друг, а на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари. 

Близо 75 хиляди българи празнуват Антоновден, като любопитен факт е, че дамите са значително повече – 43 432. Храмов празник пък има църквата "Свети Антоний Велики" в град Мелник, която е единствената на Балканския полуостров, кръстена на този светец.   

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Честит празник на всички именици!