Европа отваря пазара си за земеделска продукция от Латинска Америка

Европейският съюз даде дългоочакваното си одобрение за сключването на мащабно търговско споразумение с южноамериканския блок Меркосур – сделка, подкрепяна от бизнес средите, но остро критикувана от много европейски фермери. Решението беше взето въпреки съпротивата, водена от Франция.

Повечето от 27-те държави членки на ЕС подкрепиха споразумението по време на среща на посланиците в Брюксел, съобщиха дипломатически източници на АФП. Така беше проправен пътят за официалното му подписване в Парагвай, планирано за следващата седмица.

След повече от 25 години преговори Европейската комисия определя споразумението като ключово за стимулиране на износа, за подкрепа на затруднената европейска икономика и за укрепване на дипломатическите връзки в условията на нарастваща глобална несигурност.

„Това е споразумение от съществено значение за Европейския съюз – от икономическа, политическа, стратегическа и дипломатическа гледна точка“, заяви говорителят на Комисията Олоф Гил.

Въпреки това Брюксел не успя да спечели единодушната подкрепа на всички държави членки. Няколко европейски страни, най-вече Франция и Полша, остават категорично против споразумението, основно заради опасенията за въздействието му върху селскостопанския сектор. Европейските земеделски производители се опасяват, че притокът на по-евтини стоки от Латинска Америка, произведени при по-ниски стандарти, ще ги постави в неравностойно конкурентно положение.

Франция, ключов фактор в блока, поведе в крайна сметка неуспешен опит да блокира сделката. Политици от целия политически спектър в страната я определиха като сериозна заплаха за влиятелния френски аграрен сектор.

Президентът Еманюел Макрон се сблъска с открито недоволство от страна на земеделските производители, които категорично се противопоставят на споразумението, в момент когато той е изправен и пред сериозни вътрешнополитически предизвикателства и разклащане на управлението си. Представители на Франция, близки до Макрон, отправиха критики към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, настоявайки, че споразумението може да бъде отхвърлено от държавите членки дори след официалното му подписване. Кабинетът на френския президент не е отговорил веднага на запитване за коментар.

Против споразумението гласуваха още Ирландия, Полша и Унгария. В Полша сделката вероятно ще предизвика сериозно политическо напрежение и недоволство сред фермерите, особено на фона на предстоящите през пролетта на 2025 г. президентски избори. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че правителството му – в което участва и по-малка коалиционна партия, подкрепяна от земеделските производители – ще се противопостави на споразумението. По думите му сделката ще има пряко отражение върху полското селско стопанство.

Въпреки съпротивата, това не беше достатъчно, за да бъде пактът блокиран. Италия, която през декември поиска и получи отлагане в последния момент, в крайна сметка подкрепи споразумението. Германия, която представлява около една пета от населението на ЕС, е сред най-силните му поддръжници, заедно с Испания.

Очаква се сделката да създаде общ пазар от над 700 милиона души, превръщайки я в една от най-големите зони за свободна търговия в света. Като част от по-широката стратегия на ЕС за диверсификация на търговските партньори в отговор на американските мита, споразумението ще сближи 27-те държави членки с Бразилия, Парагвай, Аржентина и Уругвай. Предвижда се премахване на вносните мита за над 90% от продуктите.

По данни на ЕС това ще спести на европейския бизнес около 4 милиарда евро годишно от мита и ще насърчи износа на автомобили, машини, вина и спиртни напитки за Латинска Америка.

„Това е най-голямото споразумение за свободна търговия, което сме договаряли“, заяви еврокомисарят по търговията Марош Шефчович след 11-часови интензивни преговори за успокояване на опасенията на някои държави членки, определяйки сделката като „знакова“.

Подобно предварително споразумение беше постигнато още през 2019 г., но така и не беше подписано – до голяма степен заради европейския протекционизъм и критиките към екологичните политики на тогавашния бразилски президент Жаир Болсонаро.

Настоящият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва обаче е сред най-активните поддръжници на сделката от встъпването си в длъжност през 2023 г. Президентът на Уругвай Луис Лакале Пу също настоява усилено за нейното финализиране.

„В живота е по-трудно да разрушаваш, отколкото да градиш“, заяви Лакале Пу. „Това обявление изисква най-добрата политика.“

За най-голямата икономика в Меркосур – Бразилия – споразумението се очаква да увеличи още повече износа на мощната ѝ селскостопанска индустрия. Проучване на бразилския Institute of Applied Economic Research показва, че свързаният със селското стопанство износ за ЕС може да нарасне с допълнителни 7,1 милиарда долара в периода между 2024 и 2040 г.

Сред основните печеливши продукти се очакват свинското и птичето месо, растителните масла и мазнините. При кафето Бразилия се надява да разшири присъствието си на европейския пазар, преминавайки от износ основно на зелени зърна към продукти с по-висока добавена стойност, като разтворимо кафе.

Въпреки потенциала за намаляване на митата и улесняване на достъпа до европейския пазар, Бразилия ще трябва да отговори и на все по-строгите екологични изисквания на ЕС. Новите европейски правила за борба с обезлесяването могат да засегнат около две трети от износа на бразилски селскостопански продукти за Европа, посочва Суеме Мори Андраде, директор „Международни отношения“ в Бразилската конфедерация за земеделие и животновъдство.