Христо Ботев - поетът с безпощадно перо, революционерът с лъвско сърце

Днес се навършват 178 години от рождението на един велик българин. На 6 януари 1948 година в Калофер е роден Христо Ботев - един от най-големите български поети и най-отдадените на освобождението на родината си революционер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Животът му е като изгарящ пламък - кратък и бурен.

Роден е в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния. Има много трудности и перипетии, през които преминава, воден от от мисълта, желанието и вярата, че България трябва и може да бъде свободна. Затова нищо не е в състояние да го отклони от пътя му - нито любовта на близките му, нито житейските неудачи, нито недоверието в успеха на делото му от страна на немалко негови сънародници.  

Там работи в печатницата на Димитър Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и в. "Независимост".

Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.

Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.

В деня на Ботев да си припомним думите му, които се оказват пророчески и са актуални и до днес…

„Днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„Носим c решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива.“

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“ Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.

„…Законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“
От „Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата“, в-к „Знаме“, 1874-1875

„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътя на вашия глупав мирен прогрес и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело.“
От „Единственото спасение на нашия народ е в революцията“

Най-високо място в ценностната система на Ботев заема свободата, независимо от нейния характер – политическа, социална, духовна, индивидуална, общочовешка. Тя е върховен идеал в живота и идеологията му – в статията „ Задачата на вестник „Знаме” я нарича „атрибут на човешкото достойнство” и допълва: „само онзи, който е свободен, може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”. Свободата е и главното условие за прогрес – личностен и национален! За великия български революционер и поет „истината е свята, а свободата – мила”!