Хиляди съдебни дела се водят в страната срещу френската безработица

Пресичането на "френската" безработица може да излезе солено, вместо да доведе до очакваните икономии. Миналата година депутатите затвориха вратичка в Кодекса за социално осигуряване, която позволяваше човек с няколко дни работа на висока заплата в европейска страна да получава тук максимално обезщетение за безработица. Промените влязоха в сила на 13 август 2024 г., но НОИ започна да ги прилага и към подалите по-рано заявления, ако обезщетението не е било отпуснато към този момент. Това приложение на новите текстове със задна дата е повод за стотици дела срещу осигурителния институт и неговите териториални поделения, а по казуса вече има дело и в Съда на ЕС, съобщи пред "Сега" адвокат Илко Стоянов и бивш кмет на Благоевград. Само неговата кантора води около 1500 дела в цялата страна, че неправилно се прилага новият закон за вече заварените случаи, които са още от 2022 година. "Няма как нов закон да действа със задна дата. Парадоксалното е, че печелим съдебните дела, които водим на хора, които не са от Благоевградска област, те вече си взеха парите. Но не така стоят нещата в Пиринско. Тук магистратите чакат решение на Европейския съд по едно от тези дела и са спрели другите производства, а хората тук продължават да си чакат заработените пари", заяви Илко Стоянов.  

Схемата с френската безработица произтича от европейския регламент, според който при краткотрайна заетост в различни европейски страни за изчисляване на обезщетението за безработица се взема само доходът от последната работа на трудов договор, независимо колко време е продължила тя. За сравнение, у нас обезщетението се изчислява по дохода за 2 години назад. Целта на еврорегламента е да бъдат защитени правата на работещите, но у нас защитата беше използвана хитро за източване на НОИ с по 2-3 дни работа във Франция на много висок доход. Миналата година депутатите пресякоха тази възможност, като изравниха условията за европейския стаж към тези за българския и удължиха на 24 месеца периода, от който се изчислява обезщетението.

Новите условия дадоха забележителни резултати - хората, получаващи обезщетение по европейски регламенти, намаляха наполовина. Средният размер на обезщетението също намаля значително. Особено драстичен спад се наблюдава в област Благоевград, където миналата година бяха половината от обезщетенията с европейски стаж. Там при 1769 получаващи обезщетение по европейски регламенти през юни 2024 г. - преди промените в КСО, сега има едва 555 души. Средното обезщетение намаля от 1899,47 лв. на 951,31 лв.

Още при влизането в сила на промените НОИ предупреди, че те ще се прилагат към всички случаи, в които не е отпуснато обезщетение, независимо кога е подадено заявлението, макар че обикновено това се счита за заварено положение. Именно това е отприщило бум на дела срещу института. С жалбите се оспорват минималните размери на обезщетението, като се настоява, че не може новият начин на изчисление да се прилага с обратно действие, след като това не е изрично посочено в промените.

По част от делата вече има решения и съдебната практика е различна, показва преглед на част от тях. В Пазарджик например Административният съд отсъжда в полза на безработните и задължава НОИ да преизчисли обезщетенията по стария ред (което най-вероятно ще ги увеличи от минимални в максимални). Административният съд във Варна също се произнася в полза на безработните, като постановява, че трябва да се прилага правната уредба, която е била в сила към момента на възникване на правото на обезщетение, т.е. старият текст за останалите без работа преди август 2024 г.

 В Благоевград обаче по първите 30 дела жалбите на ощетените са отхвърлени, казва адвокат Стоянов. Той дава особено фрапантен пример за различните тълкувания със случая на двама съпрузи, пътували и работили заедно в една и съща фирма в чужбина. При връщането в България съпругата е одобрена за обезщетение, а съпругът получава отказ при равни други условия.

Заради противоречивата съдебна практика съдия от Благоевград е отправил запитване за тълкуване до Съда на ЕС. Отделно е отправено запитване за тълкуване и уеднаквяване на практиката до Върховния административен съд. Докато у нас няма движение по делото, в Европейския съд в Люксембург процедурата е доста напреднала и вече са изискани и подадени писмени становища на страните.

Преглед на няколко дела, завършили в полза на жалбоподателите, показва, че новият закон е бил прилаган дори по заявления, подадени още през 2022-2023 г. Прави впечатление, че решението за отпускане на обезщетение отнема месеци, тъй като процедурите се спират за извършване на проверки в другите осигурителни институции. Обстоятелствата по част от делата действително отговарят на "френската" схема - често последната месторабота е много кратка (в един случай 3 дни, в друг - 20 дни), но с много добро заплащане и във Франция. По едното дело работодателят е посочен само като "Jordan". Тези обстоятелства обаче не са нарушение на закона, а проверките в прегледаните от "Сега" случаи потвърждават декларирания стаж. В същото време по изгубените дела НОИ не само трябва да преизчисли обезщетението, но и да възстанови разноските, които в част от случаите са по 500 лв. на дело.