Труман Капоти - писателят, който с таланта си винаги бе в центъра на вниманието

Труман Капоти е блестящ американски писател, известен със своя изтънчен стил и проникновен психологизъм. Той размива границите между литературата и журналистиката с шедьовъра си „Хладнокръвно“ – това е първият „документален роман“. Снимани са два биографични филма за живота на Капоти и написването на „Хладнокръвно“. А с творбата си „Закуска в Тифани“ създава една от най-емблематичните героини на XX век – свободолюбивата и загадъчна Холи Голайтли. Скандален, остроумен и винаги в центъра на вниманието, Капоти превръща живота си в изкуство.

101 години от рождението му се навършват днес. Той е сред най-известните американски писатели и журналисти на миналия век. Роден е на днешната дата през 1924 година в Ню Орлианс. Известен е с острия си, откровен и проникновен стил и умението да говори с хората и да изтръгва най-съкровените им тайни, Той е едновременно и сърцевед, и циник. Творец, който е видял истината за хората в очите. Сред най-известните му книги са „Хладнокръвно”, „Закуска в Тифани”, „Сбъднати молитви”. Те са едновременно невероятно цинични и болезнено чувствителни. Комбинация, възможна сякаш единствено в странния свят на Капоти. 

Тези негови творби са световноизвестни и признати за класика. Капоти пише от 8-годишен, а в Алабама съдбата го среща с Харпър Ли, която ще напише великата си книга за малки и пораснали „Да убиеш присмехулник“. Авторката дори изгражда образа на един от литературните си герои, използвайки черти от характера на Труман.

Първият му роман е „Други гласове, други стаи". За него той получава хонорар от 1500 долара, а книгата се задържа 9 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за бестселъри.

В началото на 50-те години на миналия век Капоти адаптира за Бродуей в пиеса романа си „Арфата на тревите", последвана от мюзикъла „Къща от цветя". Героинята Холи Голайтли от следващия му роман „Закуска в Тифани" (1958 г.) се счита за едно от най-добрите му творения, а стилът на романа кара Норман Мейлър да нарече Капоти „най-съвършеният писател на моето поколение".

Той умира на 25 август 1984 г., когато е на 59 години.  

Ето интересни мисли на американския писател:

Рядко обичаме онези, на които няма за какво да завиждаме.

Едно от многото чудеса на света е да наблюдаваш любимия си, докато спи. Тъй като той не вижда, че го гледаш, може за няколко секунди да държиш сърцето му в ръцете си.

В по-голямата си част животът е толкова скучен! Сменяме марката цигари, жилището си, вестника, в който пишем, влюбваме се и губим любовта – това са нашите начини лекомислено и сериозно да възстанем срещу небивалата скука на всекидневието.

Аз лично вярвам в ножиците повече, отколкото в молива.

Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие.

Тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия — обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващото майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недвижимия връх на Съвършената истина.

Провалът е подправката, която придава вкус на успеха. 

Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.

За всяка година, прекарана в Калифорния, губиш по една точка от коефициента си за интелигентност. 

Най-много сълзи се проливат от сбъднатите мечти. Истинският гняв, като истинското уиски, има нужда от дълга ферментация.

По-добре да гледаш към небето, отколкото да живееш там.

Не ме интересува кой какво казва за мен, стига да не е вярно.

Приятелството е работа на пълен работен ден.