Четвърти ден автобуси, тролеи и трамваи не палят и не возят в София

Четвърти ден столицата осъмва без наземен градски транспорт заради протеста. И днес трамваи, тролеи и автобуси останаха в депата. Очакванията са протестът на работещите в наземния градски транспорт да продължи през целия уикенд. Според тях ще се протестира до постигането но спорамузение, което ги удовлетворява.

В четвъртък след близо 3 часа и половина преговори между синдикатите и кмета Васил Терзиев се оказа, че съгласие по исканията им няма. Следваща такава среща е насрочена за понеделник.

Във връзка с провеждането на шоуто "Като две капки вода" на стадион „Васил Левски" на 18 май с присъствието на публика около 40 000 човека Столичната община предприема мерки свързани с организацията. Метрото ще работи с удължено работно време до 01:30 часа на 19 май. „Метрополитен“ ще осигури  влакове на по-кратък интервал на движение, както и влакове в резерв, които ще бъдат пускани извънредно при необходимост.

София трети ден не знае що е наземен транспорт заради протест

Все повече хора в столицата обаче се настройват срещу протестиращите, защото смятат, че заплатите им всъщност никак не са ниски. Особено като се знае, че огромна част от работещите получават по-малко. Има лекари и професирои, които се разписват срещу по-ниски суми на фишовете си за месечни вънаграждения. 

 

Растат и подозренията и предположенията, че зад този протест стоят определени политица, а целта е най-вече атака срещу столичния кмет Васил Терзиев.

Големият въпрос е дали ще успеят протестиращите, дали кметът му и екипът му ще се съгласят с исканията им. И ще налеят пак една торби в система, която плаче за реформи, както и много други сектори в държавата. Защото не е добре след 35 години демокрация у нас - поне на думи, да се връщаме толкова често към един от принципите на комунизма - на всекиго поравно. Стига с това - да се дава поравно на калпак без никакво значение кой колко работи. Това уеднаквяване хич не приляга на държава, която уж е демократична и пълна с биещи се в гърдите евроатлантици. 

 

Но у нас практиката е такава - излизаш на улицата, крещиш възможно най-високо, извиваш ръце и постигаш своето по едни или други причини. И успеят ли транспортните работници днес, то да заповядат следващите...