ИПИ: Продължава образованието в излишни за пазара професии

Обущар, дърворезбар, животновъд и растениевъд. Това са само част от ключовите професии, които могат да се придобият само в една област в България. Според скорошен доклад на Института за пазарна икономика у нас има общо 26 професии, които се предлагат само в една област.

Например бижутер – в Пловдив, кинолог или библиотекар – в Монтана, обущар – в Пазарджик, растениевъд – в Стара Загора, животновъд – в Ямбол и други. 

В Благоевград работодателите търсят оператори в дървообработването, а професионалното образование предлага икономист-информатици. Във Варна се търсят асистенти на лекарите по дентална медицина, а образованието предлага дизайнери. Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи. Най-много готвачи се обучават и в Хасково, въпреки че там се търсят строители. 

Данните са на база план-приема за професионалното образование за учебната година 2024/2025 г. От другата страна на таблицата са по-разпространените професии, като готвач, която може да се придобие в 27 области, или ресторантьор, която може да се придобие в 25 области, икономист и икономист-информатик – също в толкова. Единствено професията техник на транспортна техника присъства в план-приема във всяка една от 28-те области.

Същевременно шест от професиите, за които е имало прием през предходната учебна година, през тази не се предлагат – това са музикант-вокалист, техник-геолог, корабостроителен техник, работник в озеленяването, камериер, помощник-инструктор по фитнес.

Всъщност една трета от работната сила на страната е от хора, завършили професионално образование. Коефициентът на икономическа активност на тази група е почти 83%, като това е с близо 7 процентни пункта повече спрямо групата на хората със средно образование (76.1%) и с близо 9 процентни пункта спрямо средното ниво за страната (74%). Показателите за заетостта и безработицата на работната сила с придобита професионална квалификация също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетост на хората с ППК е 79.7% при 70.7% в страната, а на безработица – 3.7% при 4.4% в страната през 2023 г.“, казват от ИПИ.

Очаквано, най-голям дял записани ученици има в професиите, които се преподават в повечето български области – като техник, икономист, ресторантьор и пр. Прави впечатление, че много желаещи има и за професията дизайнер и техник-растениевъд. Докато някои професии наистина изглеждат екзотично и всички завършили трудно биха се реализирали, голяма част от типичните за техникумите в миналото професии – като заварчик, стругар, шлосер, строител – са малко застъпени и в тазгодишни прием (с по под 100 места)“, добавят от ИПИ.

По-притеснителната тенденция е, че за 15 от 20-те професии, които най-много се търсят на пазара на труда, „професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри“. Това означава, че за 75% от случаите професионалното образование не подготвя подходящи кадри. За професията със заявена най-висока потребност – строител с дял от 15% от всички търсени специалисти – приемът е едва 0.2% от започналите обучение", откриват от ИПИ. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представляват по 0.3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.

Тази тенденция обаче няма да се подобри в следващите 3 до 5 години – това е периодът, в който понастоящем заетите ученици ще завършат и ще започнат да търсят работа. Според експертите от Института данните потвърждават, че „професионалното образование има ключова роля за трудовия пазар“ в България. В същото време професионалното образование не изпълнява основната си задача да осигурява пряка връзка между търсенето и предлагането на кадри“, предупреждават икономистите. От там потвърждават, че у нас все още се предлагат професии, които реално не се търсят от бизнеса.

От Института препоръчват да се въведе задължение училищата да проследяват приложението на придобитите знания, както и задължение да се намали план-приема за професии, които не се търсят. Според тях е добре да се въведе по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, защто раздробяването на много на брой и силно специфични професии и специалности не позволява на завършилите лесно да преминават от едно професия в друга при необходимост.