Дивата ферма е пред гибел без пасищата в Рила, отправи зов за помощ

Admin 20/06/2024 12:05 България 0

Най-голямата биологична ферма за говеда не само в България, но и в цяла Европа – „Дивата ферма“, е пред закриване, след като от тази година националните паркове въведоха нови правила за отдаване под наем на високопланинските пасища за едър рогат добитък, с които силно ограничиха допустимите терени за тези стада.

„От две седмици сме се видели в чудо, защото с отпуснатите ни от Национален парк „Рила“ допустими зони за паша, в най-горещите месеци от годината ние ще можем да качим в планината само 300 животни, докато стадото ни наброява 2 хиляди говеда от породата родопско кафяво“, съобщава пред Синор.бг Николай Василиев, собственик на фермата.

Реално новите договори означават гибел не само за единствената най-голяма биологична ферма в България, която за последните 25 години е инвестирала много – и в животни, и в кланица за биологично чисто месо.

Като ветеринар Ники има професионален поглед върху проблема, който касае всички малки и големи високопланински ферми в България, защото това е препитанието на десетки семейства. Според него старите български породи по никакъв начин не могат да замърсят природата. Нещо повече, опасването на планинските треви влияе положително върху биоразнообразието, а пасищата биват наторявани. Без животни в тези зони тревата ще достига човешки бой, а клековете ще се замолесяват и така постепенно ще превземат площта на ливадите и пасищата.

Ето какво сподели той в своя профил във фейсбук:

Точно преди 30 години реших да създам семейство и ферма. Кръстихме я ДИВАТА ФЕРМА, защото животните ни живееха по законите на дивата природа. Всяко лято ги местихме на летни пасища. В началото, гледахме животните основно тук по Източните Родопи, но когато бройката нарасна до 400, решихме да се насочим към високите планини.

През 2008 г. стартира субсидиране на животновъдство от такъв вид в Стара планина и Пирин. Предложиха ми пасища около връх Триглав. Огледахме ги и преценихме, че въпреки предлаганата субсидия, няма да можем да увеличим стадата си, което беше основната ни цел.

Затова върнахме разрешителните за паша в Стара планина и решихме да отидем в Белмекен в Рила. За там нямаше субсидия и пасищата бяха свободни, а и Рила планина ми е много близка и позната, защото баща ми е родом от Дупница.

Седем години нямахме проблеми с парковата администрация. И местните хора и ние увеличавахме стадата си, но когато тази субсидия започна да се отпуска и за Рила, тогава започнаха и проблемите ни.

Това водене на големи стада животни на стотици километри не е измислено от нас, нито от някой друг. Това го има в дивата природа и до днес, и се нарича се „МИГРАЦИЯ“, която се извършва от почти всички едри тревопасни животни, защото по този начин броят на животните е възможно най-голям с най-малко разходи.

Неслучайно фермата ни е кръстена ДИВАТА ФЕРМА, защото оцеляването й зависи почти изцяло на ресурса от дивата природа, т.е от ТРЕВАТА. През годините на субсидиране ние влагахме всеки лев в развитие на производството и увеличаване на стадото, като не отстъпихме от принципите си да опазваме природата и животните ни да пасат по природосъобразен начин.

Сертифицирахме и фермата и производството си като биологични. Сега сме най-голямата био говедовъдна ферма в Европа с близо 2000 бройки, отглеждаща животните си по този начин. Първата кланица и цех за преработка на биотелешко месо на Балканите. Близо 11% от биосертифицираните пасища за 2022 г. в България са в нашата ферма.

В момента фермата ни е много по-стабилна и може да се издържа от производство. Децата ни се изучиха, създадоха свои семейства и се върнаха във фермата със свежа сила и познания.

Но сега, въпреки всички тези усилия и постижения, фермата ни се бори за физическото си оцеляване, защото не предвидихме, че някой може да спре ресурса - ТРЕВАТА - и този някой да е самата ни ДЪРЖАВА. Подобно нещо се е случило в началото на миналия век, когато се поставя държавната граница между БЪЛГАРИЯ и ГЪРЦИЯ и се спира достъпа на родопските стада до Беломорието.

Така се унищожава голямото скотовъдство в Родопите и възникват села като Кожари, където са изклани хиляди овце. Ако това се е получило заради поставяне на граница между две държави, трябва ли сега да поставяме такава граница в собствената си държава?

Естествено, пашата си е в планината и ние, животновъдите, не можем да се разберем на кого му трябва пашата и на кого субсидията. Сега всички сме орязани и от паша и от субсидии, кой повече кой по-малко.

Въпреки това, ние смятаме, че за нашата ферма са много по-важни пашата и биологичното производство отколкото субсидията, затова заявяваме, че ще дарим за обществени инициативи цялата субсидия по пасторализъм за 2024 г., като изключим дължимото на държавата като такси и данъци.

От своя страна, държавата в лицето на парк Рила да ни предостави пасища от резерва си, които са стръмни, захрастени и други, за да можем да изхраним целите си стада и да продължим производството си.

Искам да отбележа, че субсидията, която ще дарим, е над 300 000 лева! Това не искаме да става за сметка на природата, затова молим доброволци от обществото да дойдат и да наблюдават на място дали стадата ни пасат по природосъобразен начин, без да нанасяме щети на природата.

Молим за подкрепата на цялото общество, защото всички искаме запазване на природата в националните ни паркове и чиста храна за децата ни!

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.

Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Име:

Коментар: