Илинден Прес
Региони:

Меню

Ромен Ролан: Приятелю, не отлагай щастието нито за миг, то трябва да се поглъща прясно, а неприятностите могат да почакат!

България
Автор Илинден Прес
Сподели Facebook X
Ромен Ролан
Ромен Ролан

Той умее да пише увлекателно и за миналото, и за съвремието. Книгите му грабват читателите със своята дълбочина и своите послания. Ромен Ролан е френски писател, пацифист, антифашист, биограф и романист. Носител е на Нобелова награда през 1915 година за творбата си „Жан Кристоф”, която се състои от 10 тома.

Големият френски писател и интелектуалец Ромен Ролан е роден на 29 януари 1866 година. Той е една от най-значимите и ярки личности на 20 век. Пацифист и общественик, той е отправял послания, в които са се вслушвали милиони хора. В разгара на Първата Световна война Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото. Неговият по-млад почитател и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 година с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Париж, а осем години по-късно - в Сорбоната. Поддържа кореспонденция с други големи умове – Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди, Алберт Айнщайн.

Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството. Една от причините да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда е книгата му „Над суматохата“. Това са поредица статии, писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и „крепост“, в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението „Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум“. Патосът за необходимостта от „обединяване на всички свободни и братски сърца в света“ и задължението на братята по перо: „Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи“, звучат и днес актуално и не са изгубили силата си. Ромен Ролан умира на днешната дата 1944 година.

Представяме ви част от значимите мисли на големия френски писател:

  1. За да озариш света на другите, трябва да носиш слънце в себе си.
  2. Най-тежкото в смъртта е мълчанието.
  3. Единственото непоправимо поражение може да дойде не от врага, а от самия себе си.
  4. В приятелството няма нито длъжници, нито благодетели.
  5. Вечната женственост винаги е служила като възвисяваща сила за най-добрите мъже.
  6. Всичко е добро само на своето място и в своето време.
  7. Войната е последният коз на губещите и отчаяните играчи, отвратителна измама на мошеници и спекуланти.
  8. Най-ценното качество в живота е вечно младото любопитство, неутолено от годините и възраждащо се всяко утро.
  9. Необходимо е столетие, за да се възстанови онова, което е разрушил един ден.
  10. Никакви разсъждения не са в състояние да укажат на човека път, който той не желае да види.
  11. Няма мрачни времена, има само мрачни хора.
  12. Изкуството заслужава почит и любов, само ако е истински човечно и е насочено към всички хора, а не към една купчина педанти.
  13. Има мъртъвци, в които има повече живот от живите. Но има и живи хора, които са по-мъртви от всеки мъртвец.
  14. Ако егоистичното благополучие е единствената цел на живота, то животът скоро става безцелен.
  15. В музиката винаги си наказан, когато лъжеш и пишеш само от тщеславие. Музиката може да бъде само скромна и искрена.
  16. Светът се храни с трошици истина и голямо количество лъжа.
  17. Бедата не идва сама, но и успехът също.
  18. Когато волята мълчи, глас извисява инстинктът. Когато няма душа, права предявява тялото.
  19. Лицемерът винаги е роб.
  20. И най-страхливото куче хапе, когато изтръгнат кокала от устата му.
  21. Приятелю, не отлагай щастието нито за миг! То трябва да се поглъща прясно. А неприятностите могат да почакат.
  22. Всяка мисъл, която не се стреми към действие, е недоносче и предател.
  23. Голямата душа никога не е самотна. Колкото и съдбата да й отнема приятелите, тя в края на краищата винаги си ги създава.
  24. За една минута любов ще научиш повече за човека, отколкото за един месец наблюдение.
  25. Здравето е също така заразително, както и болестта.
  26. Истината за всички е една, но всеки народ си има своя лъжа, която нарича свои идеали.
  27. Който сам в себе си носи слънцето и живота, той няма да търси светлината някъде настрана.
  28. Лъжата развращава този, който я използва, доста преди да погуби онзи, срещу когото е насочена.
  29. Навикът, тази втора природа, се оказва за повечето хора тяхна единствена природа.
  30. Нищо не е свършено за този, който е жив.
  31. По-добре да научиш истината наполовина, но със собствени сили, отколкото да я научиш изцяло, но от чужди думи и да я научиш като папагал.
  32. Първият закон на изкуството е: ако нямаш какво да кажеш – мълчи. Ако имаш какво да кажеш – кажи го, без да лъжеш.
  33. Свободата на мисълта е най-голямото щастие; трябва да се съжаляват онези, които не я познават.
  34. Тялото е най-малкото нещо, което жената може да даде на мъжа.
  35. Хиляди животни са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.