Горан Брегович: Талантът е като паста за зъби - трябва да я изстискаш!

Икона на балканската музика. Гений, за който няма граници и предели. Познат по цял свят. Посланик на народното творчество и на обработения фолклор на Балканите. Това е Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен и със своята филмова музика, един от най-добре познатите по света музиканти. Роден е на 22 март през 1950 године в Сараево, днес навършва 70 години. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му в началото на шейсетте години на миналия век му купува китара, то тогава нешата се променят на 180 градуса.

Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. В техникума става басист на група „Изохипси“ (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие“ (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).

През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме“ (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи“), той признава своята непреходна любов към рокендрола

С „Бьело дугме“ владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Пише и много филмова музика.

Горан Брегович и неговият "Оркестър за сватби и погребения" разкриват своите  балкански корени, но идеите им са обърнати към бъдещето. Музиката на Брегович обединява звуците на циганските духови инструменти и българската традиционна полифония, звуците на китара и традиционните ударни инструменти с интересен рок акцент – и всичко това под акомпанимента на разбушувалите се звуци на струнните инструменти и дълбоката сонорност на мъжкия хор, създавайки музика, която нашата душа инстинктивно познава, а тялото приема като непреодолим позив за танц.

Много хора по света знаят неговите тотални хитове „Месечина“, „Едерлези“, „Чайе Шукарие“, „Буба Мара“, „Аризонска мечта“, „Калашников“, „Бела чао“ и още много звездни песни, на които публиката задължително става на крака, пее и танцува заедно с музикантите.

Ето някои мисли на известни музикант:

„Аз съм от страна, където няма класическа музика, нашата музика е свързана с празник. Обичам да си мисля, че съдбата на нашата балканска музика е като продължение на доброто настроение.“

„Ако си композитор на Балканите, невъзможно е да  подминеш българската музика.“

„И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“.  Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика. Такава е и световната традиция – композиторите завладяват музикалните сцени тъкмо чрез самобитните традиции, сега ми идват наум  имена като Стравински, Барток, но така също и Пол Макартни, Боно. Те залагат на националните традиции.“  

„Балканската музика е обречена да бъде “копеле“, защото не се знае кой е бащата, коя е майката на най-характерните балкански звучения.“

„Ние, балканците, като че ли цял живот се подготвяме за сватбата и за погребението си. Всичко останало са само краткотрайни епизоди от тази подготовка.“

„Кичът е логичен израз на човешката естетика.“

„Когато си на турне, се превръщаш в един благоразположен идиот и това е болест на всички рок групи по света.“

„Цивилизацията познава само няколко имена, които променят хода на историята. Всички ние останалите оставяме само някакви важни сигнали за своето време – обущари, монтьори, хирурзи, журналисти, композитори. За да стане светът по-добър, трябва всички ние да изминем дълъг път и да положим много усилия.“

„Човекът не е само тяло с мозък – метафизичната страна е във всеки от нас. Някои имат работа с квантовата физика, други с Бог.“

„Възхищавам се на необятния талант, който имат циганите.”

„Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски.“

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

„Талантът е като паста за зъби – трябва да я изстискаш.“