Крикор Азарян: Не ти си важен, важно е това, което правиш!

Мъдрецът на българската сцена. Работа до последен дъх. Изцяло отдаден на театъра. Човекът театър. Това е той – великият български режисьор от арменски произход професор Крикор Азарян. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1966 г., специализира в Москва и Ленинград. Работил е най-дълго във Военния театър, а също - в Народния, Сатиричния, Театър "София", Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюел Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други. Негови ученици са театралните звезди Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Валентин Танев, Чочо Попйорданов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Койно Русева, Димитър Маринов, Галин Стоев.

Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер” (2004). Присъдена му е и наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“ за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008). Отива си от този свят на 14 декември 2009 година.

Представяме ви негови мисли за театъра и живота:

„Бъди в мир със себе си.“

„Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш.“

„Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.“

„На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.“

„Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.“

„Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.“

„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.“

„Не ти си важен, важно е това, което правиш.“

„Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.“

„Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.“

„Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.