По стъпките на «Веда Словена» в село Крибул

Admin 18 Май 2017 09:30 Поглед 0
По стъпките на «Веда Словена» в село Крибул
снимка : Нина Кръстева - Дудова

Събота, рано сутринта. Шестима приятели тръгваме на експедиция. Водач ни е Денис Исаев, доктор по археология, който работи в Регионален исторически музей – Благоевград. Целта ни е Тракийското мегалитно светилище в местността "Скрибина" при село Крибул, Сатовчанско. 

Приготвили сме си всичко за из път. Суха храна, вода, подходящи дрехи и, разбира се, добри маратонки – „планинарки”, защото може да се наложи да вървим пеша около 12 километра през пресечена местност. Тези усилия си заслужават, защото ако всичко е наред, ще видим действащо тракийско светилище. Да, „Каманя” или „Провирачката”, както ги наричат местните хора, все още привлича много хора от близко и далеч. Идват и от чужбина. Но най-важното е, че то си има своите жрици, които ревностно изпълняват ритуали, които със сигурност са стигнали до нас от античността, че преди това до нас..

Причината да бързаме толкова много е желанието ни да видим обреда, с който започва деня избраната жена при „Каманя”.

Мятаме се на микробуса на Денис и тръгваме. Настроението е приповдигнато, защото макар и да сме с различни професии, темата за траките е това, което ни обединява. Имаме си своите очаквания и намерения. Някои от тях ще се случат.

Пътуването е приятно, още повече, когато то е в компанията на съмишленици. Всеки разказва някакви интересни случки. Кроим планове за нови пътешествия, но в атмосферата в автомобила  има и малко напрежение. Не всеки път може да се отиде във все още живо светилище от времето на траките.

Пътят е лесен. Благоевград-Разлог, Разлог-Гоце Делчев. Общо 105 км от областния град до Неврокоп. Приблизителното време за пътуване е 1 час и 30 минути, нормално шофиране. По пътя има удобни „капанчета”, където хората могат да се освежат, да пийнат кафе и водичка и да продължат пътя си напред. Особено живописно е дефилето на река Места. Природата е невероятно красива на това място. От дясната страна е стръмният Пирин с иглолистни дървета, а от ляво е тайнствената Родопа планина със своите широколистни дървета. Има няколко остри завоя по пътя и трябва да се внимава с каква скорост да се влиза в тях, защото са опасни. Все пак пътят е от времето на соца и не трябва да се кара с много високи скорости. На някои места, например след отбивката за село Гостун, нерядко падат и камъни. Има и други подобни места и по-нататък към Неврокопско и затова трябва да се кара внимателно.

Стигнете ли „Града”, както всички тук наричат Гоце Делчев, трябва да завиете по посока Сатовча и Девин. И 6 км след село Дъбница си има табела за с. Крибул. Пътят от „Града” до селото, което търсим е 22 км, а от табелката на отбивката е само 6 км.

Стигаме бързо до селото. Аз съм ходил до къщата на жената, която изпълнява обреда сега, но само това. Имаме информация, че пътят до „Каменя” (Светилището) е доста лош и нашият микробус едва ли ще се справи. До там се ходи или пеша, или с високо проходим автомобил. Самото селище е разположено на стръмен хълм и умът ми не го побира как тези хора карат коли през зимата тук. Вярно, на припек е, но все пак през зимата сигурно хората си оставят колите в най-ниската част, за да могат да ги използват когато пътуват извън селото.

„Провирачката”, както е другото име на светилището, е на 6 км от Крибул. Пътят до него е през чудно красива местност и гори като често от земята се показват редове каменни гъби (заоблени невисоки каменни скали), но той е за джип.

На помощ ни се притичва Мехмед, който си предлага услугите да ни заведе до мястото. Ние сме 6 човека и той привиква по джиесема съседа си, за да успеем да сварим леля Юлия (така се казва посветената) при началния ритуал. Потегляме.

Пред очите се нижат десетки паркирали коли, които не са от Благоевградска област. Има и от чужбина. И те не са малко. Шофьорът започва да ни разказва за различни случаи на хора, които са се излекували, вярвайки в силата на това свещено място. Неговия син Семир работел в Испания. Приятели испанци нямали деца и нашето момче ги довело да опитат от силата на „Провирачката”. Нищо не губели, ако дойдат. Дошли. И сега в Испания има едно малко дете, което се казва Семир. Кръстили го така в знак на благодарност към сина на Мехмед. Испанците направили и чешма, която нашият шофьор ни показа, минавайки с джипа покрай нея.

След 15-ина минути стигаме до едно уширение на „пътя”. От дясната ни страна имаше около двадесет натъпкани с дрехи чували. Тук част от обредът е хората да си оставят тяхна дреха, завързвайки я за някое дърво. Така, според вярването проблемът заради който си дошъл, оставал в гората. Тези одежди не трябва да се пипат от други, за да не премине болестта или проблема у другиго. Лека полека обаче гората се изпълнила с хиляди жилетки, ризи, пуловери и т.н. Тогава кметството взело решение периодично да събира изоставените дрехи.

Тръгваме по склона надолу. Завързаните фанели, жилетки и т.н. стават все повече и повече. Картината е малко зловеща. Такива светилища в древността са правени на дъбрава, което ще да рече дъбова гора. И ето пред нас се изправя „Каменя”-светилището!  Скалата е пробита високо и наподобява арка. До отвора се достига по дървена стълба, окичена с червени конци - мерки на ръста на болните и нуждаещите се.

Стигаме тъкмо навреме. Баба Юлия започва ритуала. С пръчка(която всъщност е така известния „Тирс”( θύρσος ) в античността. Това е магически жезъл. Самият Дионис и неговите вакханки често биват изобразявани с тирс.) в ръка, тя три пъти удря скалата, като напевно реди молитви. Археологът с нас обяснява какво прави жената. Тя всъщност отваря портал в  Пространствено-времевия континуум. Нашата Вселена има 3 пространствени и едно времево измерение. До тук сме ние с нашите човешки знания, а от там насетне са такива хора като Баба Юлия

Две жени и една девойка помагат на съвременната жрица. И трите правят впечатление на градски хора. Знаейки, че голяма част от хората не носят червени конци и брашно със себе си, помощничките на посветената раздават безплатно тези неща на събралите се. А те са над 50 души. Имаме късмет, че сме сред първите. Баба Хава(както и е мюсюлманското име на Юлия) вече е минала през „Провирачката”, запалила е огън в една купа и помощничките й подканят първите 6 души да започнат ритуала. Тръгвам и аз. Със наднормено тегло съм и малко ме гони клаустрофобията и обикновено избягвам да се „провирам” на такива места(като при гроба на Св. Иван Рилски и т.н.). Този път обаче чувствам огромен прилив на енергия и смелост, и тръгвам.

Първо стълбата, после първата „провирачка”, като там просто се пълзи по корем. Минавам! Баба Юлия застава пред мен, „Опалва ме”( това е обред с запаления огън в купата), усещам огъня. Помощничките й знаейки, че хората в този момент са малко неадекватни, ме насочват с жестове и думи какво следва. А следва втората „провирачка”, която е доста плашеща с тесния си вид. А ами ако заседна?! Смел съм и без да му мисля влизам в тесния триъгълен процеп. И разбира се засядам, но грижливите гласове на помощничките ми казват какво да правя - „Извърти се наляво, пак наляво...” Изведнъж се изхлузвам от хватката на „Каманя” и се изтърколвам леко напред! Пусна ме! Щастлив съм. Чувам Денис как обяснява, че вторият процеп всъщност символизира „вулва”, през която ние минаваме  за да се „преродим” за нов живот..

Трябва да мина през тези действия още 2 пъти.Три пъти трябва да се проврем и до три пъти да дойдем пак до тракийското мегалитното светилище „Каманя” в местността „Скрибина”. Такъв е обредът, останал от хилядолетия. Скритите знания са предавани от „чисто” женско на „чисто ”женско начало. Т.е. жените/девойките трябва да са в тази част на живота си, преди да им дойде месечният цикъл или той вече да е изчезнал.

Пак се качвам на стълбата, пълзя, „опалват” ме, вървя към второто си „прераждане” и тогава чувам от Баба Юлия следното – „Злати, нали ти казах да спреш вятъра.”..Младото момиче, което е нейна помощница отговори – „Спрях го за малко, но така с него е по-добре, че е горещо..”..После се оказа, че не само аз съм чул това. А тези изречения не бяха казани на висок глас и не бяха предназначени да се чуят от хората.

Живото тракийско светилище „Каменя” при село Крибул е национално богатство. Час по-скоро нашата държава трябва да го защити, защото то има нужда от закрила и грижи. То наистина вече носи славата си по света. А с това и славата на древните и тайнствени траки, както и на нашата родина България. Ние му дължим закрила и помощ.

Трябва да добавя, че тази култура със сигурност е фрагмент от цикъла песни „Веда Словена”. Още повече, че даскал Иван Гологанов именно тук в района е събирал тези тайнствени песни преди повече от 160 години. Дори и в самото село Крибул. Всичко, което видяхме на „Каманя”, всъщност е отпреди християнския период и в него са закодирани знанията, вярванията и обредността на древните траки, както това прозира и във „Веда Словена”! И вече ясно трябва да се каже истината за този цикъл от песни в общество ни от учените. Разбира се, това е остатък от културата на траките, а не пряк резултат и именно затова има нужда от помощта на държавата и нашите научни работници и археолози.

А ние предоволни се насочваме към едно друго магическо място, а имено село Тешово. Там ни престои нова вълнуваща среща с историята на този край. Чакат ни и верни приятели, с които ще навлезем в чудния свят на „мърваците”, обитаващи полите на Пирин и Славянка…  

Автор: Станимир Радулов

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини