Три сестри и аз

Три сестри и аз

Те живееха в ужасна съборетина като малки. Тяхната паянтова къщура беше толкова крива и така скърцаше при всяка стъпка и се чуваше всяко подсмърчане, че се чудя как баща им изобщо ги е правил на горния етаж, докато баба им и дядо им уж са хъркали на долния. Но хубавици ги е измайсторил бай Генчо, всички му го признават.

Само отвреме-навреме долитаха викове от там и цялата махала се сещаше, че бай Генчо е нагънал жена си на бой. Тя успяваше да избяга през една портичка в оградата при комшийката й – стрина Генче и там двете си окайваха младините и съдбините. А бай Генчо, сърдит и мърморещ, идваше у нас и баща ми великодушно му се оставяше да го бие на табла, та да си иде после успокоен у тях. И наистина, привечер бай Генчо доволен засукваше мустак, пускаше си жална сръбска музика и кротичко зачакваше жена си да се прибере вкъщи.

Но и аз не си губех времето напразно. Докато трите сестрички бяха сами и уплашени се губеха в кьошето на спалнята, аз отивах да ги утеша, галех ги по косичките и им шепнех най-мили слова.

Голямата сестричка ми се пада кака и ми беше една от първите детски тръпки. Колко щуротии сме правили заедно из махалата, но нали си я броях за вързана и докато се наканя да й се обясня, тя неусетно съзря, прибърза да роди, преди да е завършила училище и скоростно успя да се състари, та сега няма нищо общо с онази някогашна красавица.

За средната к‘во да ви разправям - тя ме учИ да пушим и да се целуваме. Ако трябва да съм честен, с това е изиграла една от най-важните роли в живота ми. Всъщност почти целият ми репертоар, с който ви се представям, дължа в основата си на нея! Дълги години ме държа любовта ми и дори когато бяхме твърде далече един от друг, аз неминуемо сравнявах всички с нея, чак докато се преситих, претръпнах и постепенно забравих. Но и после си я спомнях като най-романтичната страничка от скромната ми биография. За нея и разказах на една колежка, която ме питаше имал ли съм и романтични моменти. Колкото до собствената си романтика, колежката с умиление си спомняше как са я отвлекли от една пловдивска дискотека и как впоследствие похитителят й я е взел със себе си в Тайланд ли, в Борнео ли, не помня вече, а накрая, изоставяйки я, й дарил един двустаен панел в "Кичук Париж" да не му мрънка на главата. Това са старата генерация бандити де, в тях все още имаше полъх романтизъм! Но да не се отплесвам.

А малката сестричка? О, сладкото изтърсаче беше прекалено малко, за да се занимавам с него, освен ако не броим, че няколко пъти съм го люлял на една самоделно направена въжена люлка, вързана на ореха в нашия двор. Да, прелестно хлапе растеше, но аз вече бях заминал и рядко ми се мяркаше из полезрението, а пък и вече имах съзнание за социално разслоение и не можех да си се представя с девойка, оформила се в такива мизерни условия.

Както и да е, едно ви разказвам, то друго се получи, щото съдбата обича да ни иронизира - днес тя е моя законна съпруга. Третата ми. Благодарение на което се сдобих с две доведени дъщери и си природихме трета. И отпреди си имах по две от двете, дума да няма, щастлив татко съм! Колкото и да съм разбогатял, с общо 7 деца от три брака, мои и припознати, не мога да напиша дори едно сносно завещание, та всички да са доволни, затова мисля един ден да си тръгна ненадейно, но после ще говорим за това. Но вижте какво, айде моите собствени и доведени деца съм ги подсигурил криво-ляво, ако не се изоглавят, съм ги вкарал по рождение в елита на обществото, но в проблем ми се превръщат дечорлигата на моите пропаднали балдъзи, всички почнаха на моите врати да хлопат. Вуйчо Иво това, вуйчо Иво онова!

Ето, оня ден нали ви се оплаках, най-голямата сестра се е довлекла за Коледа с домочадието си от Испания и неканени нахлуха в нашия тризонет, окупирайки цял етаж! Втората маа гащи безработна, няма 5 лева да оправи зъбчетата на децата си, та са заприличали на герои от комикси! Мъжът й уж беше архитект, а нямат собствен покрив над главата си! Пак о мен опира работата, и то да е само за това! И те ще ми се изтърсят в празничната нощ, щото от контейнерите не могат да съберат за една що-годе сносна новогодишна трапеза.

Честно ви казвам, около празници ми иде да си съдера ризата от яд и безсилие, е не мога да излеза нАглава с хора, които не искат или не могат да се вземат Уръце!

Няма да се оплаквам повече.

Не бе, чакайте, че не съм упоменал още най-важното: голямата балдъза ще става баба! Дъщеря й ще роди всеки момент, може и на връх Нова година, излишно е да ви споменавам кой тича по доктори. Абе тия хора в Испания медицинска система нямат ли си, кво ми се изтърсва тук в края на деветия месец, без да е минала един нормален преглед при специалист. Аз не съм сигурен и дали я е заплодил някой почтен испанец, да не стана за резил, ако се пръкне някое мавърче! Как ще го опазя от всички ксенофоби из махалата, че ние сме дип серт, няма какво да се лъжем.

Моите собствени щерки са в предродилна треска, много са щастливи, че ще бъдат лели. Питате ли на мен какво ми е като ставам официално ДЕДО?! Абе хора, аз още не мога да свикна с мисълта, че съм станал ЧИЧЕ, и повечето ми приятели ми викат БАЦЕ, и акъля си ми е на момчурляк, и изведнъж кво? Вярно, че брадата ми е бяла в по-голямата си част, но не е казано, че съм побелял от възрастта, това е от ядовете, които непрекъснато ми сервират.

Другите, като са незрели и прибързват с най-важните събития в живота си, защо и на мен всичко да ми идва преждевременно?! Отива ли ми да съм дедо, според вас?!

Жена ми например, каквато я поддържам свежа, се задява главно с младежи и сега ще излезе, че това е, щото съжителства с дъртак като мен?!

Както казах по-горе - спирам да се оплаквам. То к'вото си е писано! Аз една жена не мога да овардя, та камо ли цялата армада от три сестри и техните издънки! На Нова година ги зарязвам самички да се оправят и съм със старите другари на механа.

Едно нещо ми се набива на очи обаче - и другарите ми са бая грохнали, кризата не прощава на никого, ей! Кой оглушал, кой окуцял, аз направо младея на техния фон. То това си е ген, не че съм с кой знае колко млада булка вече! И те, завалиите, мислели да се гощават с курбан-чорбата, дето ще я раздават пред общината, та ме заболя сърцето и купих едно печено прасенеце, да се облажат с мръвка.

А, и друго - то това за оплакване ли е, за хвалене ли е, не знам - пуснаха статия за мен във в. "Трета възраст"! Браво, пишат бае Иво, ти си благодетел на две поколение преди тебе и две след тебе! А от своето си, си сред малцината оцелели. Абе, тия ще ме изкарат библейския Метусалем!

Докато двете ми доведени дъщери с майка си, собствената ми съпруга демек, ако още не знаете, ще се снимат за корица на мъжко списание. Като три сестрички! Няма да се учудя, ако през новата година жена ми получи и други коя от коя по-неприлични оферти! Да се оправя! Аз в женско царство няма да живея, та ако ще в старчески дом да ме въдворят!

При това положение, само не ми пожелавайте късмет през Новата година, моля, че ептен ще я овапцаме! Пожелайте ми нерви!

Те тия „ребра адамови“ като се съберат на едно място, те не умеят да се отпуснат и да се повеселят, напук на всичко, ами, те ще ореват орталъка, ще одумат баща си, бившите и бъдещите си мъже и аз ще съм им единственият „козел отпущения“.

А в полунощ ще се нахвърлят да ме лигавят и да се кълнят колко ме обичат нине и присно. Верно немам нерви чак за толкова лукавост и притворство, едно на ръка, дето предпочитам сладките сънища по това време, пред суровата действителност. Ей, идват времена, в които само проспаното време не е загубено…

Ако по-малко се нервирам, ще съхраня по-дълго младежкия си вид и тогава само да съм чул някой да вика след мене дедо - направо ще го подгоня с гьостерицата!

Айде, отивам да си взема новото чене от набора бай Пепи и после чакам фейсбук-приятелите в механа "Едно време" в центъра на Копривщица! Колкото до приятелките - идете у нас, там само вие липсвате! Трите сестри със седемте си дъщери ще ви пийнат мозъчето със сламка! Ма кой изпи моя, кой! Сам съм си виновен, че се бракувах трети път - в основата си това почива на страх от самота и старческа немощ! То си има време за всичко, не трябваше да прибързвам с трети брак, ма нали мисля за всичко отдалече... Ето пак ми се върти из главата следното: ще родят щерките на балдъзите, ами после са наред доведените ми щерки, Боже опази! Ами моите собствени дъщери, да не мислите, че пò им е уврел акъла? Поведа ли по главната 5-6 внучета, и да се боядисвам, и да се епилирам, файда йок, ще ме циментират окончателно в третата възраст. Ама ще речете - щастлив дедо! Да де, ма такa окуширан, коя бабичка ще ме погледне повече, та камо ли нещо по-младо?

Е, чак тогава ще си пусна дълга брада! А от Антиквариата в Копривщица ще си купя и едно бастунче и броеничка! То и походката се променя на човек, и сянката.

Вижте по нашата улица асфалтът как се е изровил и отдолу се показва калдъръма от едно време, на него играехме със сестричките като деца!

Ако самонастанилите се в тяхната къщура цигани се изнесат, ще взема да й направя основен ремонт и да я превърна в музей на Любовта.

A моя апартамент така и така е станал Аврамов дом, ще го отстъпя за Пансион за благородни девици.

Накрая се сещам как Буда е казал, че във всяка песъчинка от нашата Вселена има още 30 000 вселени, а във всяка от техните песъчинки - пак по толкова! Аз в такива дименсии не мога да изчислявам, ма я си помислете колко милиарда сперматозоиди щъкат в един индивид и го умножете по песъчинките на Буда! Е, как па точно някакъв заблуден сперматозоид е пробил на балдъзата на щерката мембраната на яйцеклетката, та да си скубя сега аз брадата от яд!

Последно: сядам с броеницата на кьошка под асманлъка в поза Лотос и ако не измръзна, ще изпадна в Нирвана! Стане ли това, деда си вие повече не мислете! Ще ви гледам от всяка статуя с взор на Младенец! А вие ще медитирате, вперени в точката на челото ми!

Оммммммм!

Автор :Ивелин Любенов

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини