Газови уроци за България

Тези дни в Солун бе тържествената церемония по случай началото на строителството на  Транс-Адриатическият газопровод /TAP/. Nabucco умря през 2013 година и на негово място бързо бе направен план за тръба, която да доставя газ от Азербайджан през Турция, Гърция, Албания за Италия и Европа. Една от причините за прекратяването на Nabucco бе, че Азербайджан не можеше да изпълни поръчката за доставка от  30 млрд. кубически метра газ на година.

Контрактите на азерите с Русия бяха главната пречка за това, както и проблемните газови находища на Баку.  Минаха три години и ситуацията на европейските газови пазари се измени. Сегашни акционери  на TAP са BP (Великобритания), SOCAR (Азербайджан), Snam (Италия), Fluxys (Белгия), Enagas (Испания) и Axpo (Швейцария), а мощността на газопровода е 10 млрд. кубически метра на година. Три пъти по-малко от  Nabucco. Това е така, защото в последно време съществено се увеличиха доставките на руски газ за Европа. От 2014 година съвкупният обем на продажби на Газпром съставляваха 159,4 млрд кубически метра газ.

Най-големите клиенти на Москва за нейния газ са Турция, Германия и Италия.  Не трябва да се забравя, че на европейския газов пазар започна да пристига и СПГ /Сгъстен Природен Газ/ от САЩ. И въпреки че неговите цени и обеми в близките години не могат да се противопоставят на доставките на руски газ, то за такива не много големи проекти като ТАР, това може да е фатално. Приемникът на Nabucco има и регионални конкуренти. Това е възроденият наскоро проект ITGI Poseidon, насочен пак към доставки на газ за Италия. Един интересен документ подписаха през февруари тази година председателят на ПАО „Газпром” Алексей Милер, главният изпълнителен директор на Edison SpA Марк Бейнауи и главният изпълнителен директор на  DEPA SA Теодорос Китсакос. Документът е със заглавие:  „Меморандум за взаимно разбиране по отношение доставките на природен газ от Русия по дъното на Черно море чрез трети страни в Гърция и от Гърция за Италия”. Този проект с нов маршрут, доставки и реализация, който ще бъде осъществен при пълно съблюдаване на европейското законодателство и ще повиши надеждността на снабдяването с газ на Италия. Това ще заздрави и позицията на Италианската република в качеството й на крупен газов хъб в Южна Европа. Това нещо да ви напомня?! Един наш министър-председател повтаряше постоянно за подобен хъб. Е, след като се изложихме в друг по-голям газов проект, сега може да гоним Михаля.

ITGI Poseidon и TAP могат да се разглеждат като съставна част от така наречения Южен газов коридор  от Турция през Гърция за Италия и Европа. Проектът TAP вече има геополитически измерения, такива, каквито нямаше даже и Nabucco. Силен натиск върху самите европейци има от страна на Турция. В тази ситуация Ердоган се опитва да контролира всички подобни енергийни проекти, минаващи през Турция, за да ги използва за някакви придобивки от Европа, както стана в проблема с бежанците.  

Каква е общата картинка на тази тиха газова война/засега/? От едната страна е Русия, доставяща една трета от общия обем употребявана газ в Европа. От втора страна Турция и Азербайджан, които не без успех правят опити да заставят Еврокомисията да дава финансиране на изгодните за тях проекти. И накрая САЩ залагат и играят с противоречията между ЕС и Русия. Целта им е да си пласират своят американски СПГ. Тук ще спомена още едно противоречие, а именно проблемните гръцко-турски геополитически отношения. Това го напомням, за да подчертая дебело с какви български политици си имаме вземане-даване. Вие разбирате, че става въпрос за изпуснатите от нас чудесни възможности. Поне да бяхме искали нещо в замяна, като например една ескадрила F-16 без да плащаме за българските ВВС.

„Играта на тръбопроводи в Европа е безконечна”, констатира The National Interest и в заключение пише : „Тръбопроводите вече не означават стомана и втечнен газ. Сега вече те са гордост, безопасност и зависимости.” За съжаление, ние сме вече някъде встрани.