КОРИДОР № 8, Геополитическите аспекти и регионална сигурност

Admin 25 Декември 2017 09:20 Поглед 0
КОРИДОР № 8, Геополитическите аспекти и регионална сигурност

                                        Общи положения

      Става дума за паневропейски транспортен коридор, замислен като Мултимодален - състоящ се от транспортни комуникации (пътни, железопътни), наземна авиационна инфраструктура, съобщителна инфраструктура, проводи за енергоресурси (петрол, газ, електроенергия) и всичко друго, което може да се включи в този комуникационен поток.

Географски е ориентиран по направлението „изток- запад“, сухоземната му част лежи върху териториите на балканските държави България, Република Македония и Албания и свързва морските пространства на Черно море и Адриатика чрез българските пристанища Бургас/Варна и албанските Дуръс/Вльора. Крайни морски дестинации са пристанище Поти в Грузия и Бари/Бриндизи в Южна Италия.

      Сухоземните връзки, разположени в сърцевината на Балканския възел - България, Република Македония и Албания са в близост и с ключовата геополитическа зона на Проливите, която налага ограничения в навигацията между относително вътрешното Черно море и по-неограниченото средиземноморско пространство. С изграждането на коридор № 8 през териториите на трите балкански държави ще се оформи една стабилизираща ос, своебразен „гръбнак“, който в момента не съществува. Освен балканско значение, тази ос представлява и връзка с Грузия, която е част от Кавказкия геополитически възел от една страна и Италия, а тя е част от Европейския съюз.

      Това би укрепило сърцевинното пространство на полуострова, което в момента представлява вакуум - своеобразна геополитическа „дупка“ в ядрото на Балканския възел. В нея трите столици - София, Скопие и Тирана нямат железопътна връзка, а автомобилната е силно затруднена. Също и съобщенията.

                                    Геополитическа среда

      В тази актуална среда София като естествена географска пресечна точка на главните направления - „Хелзинки- Кейптаун“ (север - юг) и „Лондон- Калкута“ (изток- запад), е такава само на теория. Независимо от положителните тенденции, свързани с десетилетното членство на България в ЕС, тя все още не може да се възползва и от естественото си стратегическо положение на Балканския полуостров, най-добре изразено с прочутата фраза „Сердика е моят Рим“. Не случайно в определен исторически момент градът се нарича Средец - почти равноотдалечен и от периферията на субрегиона „Балкани“.

      Всичко това е предпоставено от историческите наслагвания, поли- тическите реалности и тенденции в страните от тази част на Европа. А бъдещето е в пряка зависимост от глобалните процеси и начина, по който ги разбират и се възползват от тях националните правителства.

      Историческите предпоставки за актуалната ситуация на Балканите са свързани с периода на формиране на национални държави в тази част на Европа. Тези процеси са подпомогнати, направлявани и използвани от тогавашните „велики сили“ - Русия, Австро-Унгария, Германия като част от „хартланда“ и морските държави - като Великобритания и Франция.

       Първите предимно за влияние и контрол на Проливите, континенталните брегове - източното Средиземноморие, цялата Черноморска зона и Кавказ. Другите - за сдържането на тези намерения и действия, но и за присъствие не само там, а и в пространствата на Магреба, Близкия и Средния Изток. Тези противостояния имат видимо и относително трайно отражение в процесите на формиране и трансформация на държавните образувания през ХХ-ти век в периодите след двете Световни войни и последвалата ги Студена война. В резултат на това през средата на полуострова по оста „север- юг“ в долините на реките Морава и Вардар на Балканите е наложено основно комуникационното направление на коридор № 10 ( Белград- Атина ) или така наречената „православна ос“, който на територията на България се включва в коридор №4.

В гръцкия участък той се свързва и с държавната автомагистрала „Егнатия одос“, която на запад стига до Игуменица на Йонийско море, изградена като опит за „байпас“ на коридор № 8. На македонска  територия той ще може да се свърже с така наречения „Албански път“ от Тирана до Дебър след неговото доизграждане.

      Към настоящия момент опитите за заобикаляне на коридор № 8 и  неговото обезсмисляне не водят до особени резултати. Все пак основният трафик минава през България, най- вече след изграждането на новия „ Дунав мост“-2 при Видин. Но трафикът през Кулата към Гърция периодично се прекъсва и неочаквано се затормозява от утвърдилото се „явление“ наречено „гръцка блокада на границата“, съпътствано и от  огромни щети. Така че, изграждането на артерия по направлението „изток-запад“ се налага от самосебе си, особено ако е многофункционална като коридор № 8.

      Факторите, които биха се отразили за взимане на окончателно решение за действие имат глобален, регионален и финансово- икономически характер.

                                 Политически очаквания

      Глобално се очертава повече от един геополитически играч. На европейска територия Западът под лидерството на САЩ успява да премести демаркационната линия с Русия по направление от Балтийско до Черно море. Русия от своя страна се опитва да се върне, засега успешно, през Близкия изток и Арктика. Китай реализира глобалния си проект „ Един пояс- един път“. На Европа ѝ предстои да намери себе си, но се мобилизира за процеса на присъединяване на Западни Балкани. САЩ подпомагат това и заради собственото си военно присъствие на територията. Актуално звучат съобщенията за изготвена „Нова Балканска стратегия“ от Американския атлантически съвет на фона на намеренията за приемане на нова „Стратегия за национална сигурност“ от администрацията Тръмп. Назначаването на високопоставения Хойт Браян Ий, който се ангажира активно с балканските процеси,  за посланик на САЩ в Република Македония също изглежда много значещо. Очевидно зоната на Балканите увеличава своята тежест пред западните ни съюзници. Това е свързано и с процесите, протичащи в Турция и конфликта в Близкия изток - основно между сунити и шиити, зад който прозират огромни интереси, свързани с енергийни ресурси.

      На този фон трябва да си припомним старите американски инциативи свързани с компанията „Амоко“ и най-вече намеренията, структурирани от САЩ в албанско-македоно-български проект, наречен АМБО в края на миналия век. Той трябваше да осигури път за енергоресурси от Каспийската зона.

      Конфликтът в Близкия изток и ситуацията в Турция кара китайците да мислят и за трасета на „Пътя на коприната“ през Иран и района на Кавказ - Азербайджан, Армения и Грузия. Китай вече стъпва в Европа със сериозни намерения. На Балканите влезе в най-голямото гръцко пристанище - Пирея и финансира „Албанския път“.

      Европейският съюз показва, че гледа сериозно на присъединяването на Западните Балкани, особено след форума в Триест. Тук България би могла да намери своето естествено място, като вземе пример от Гърция, която изгради своята „Егнатия одос“ с европейски пари.

      Регионално може да се каже, че тук най-големи промени предстоят на Република Македония. Тя бе поставена, а и предишното правителство направи всичко страната да стои пред „чакалнята“ за приемане в структурите на НАТО и ЕС. Очакванията са, че правителството „Заев“ ще поеме реален курс към асоцииране. Лакмус за тази промяна в македонската политика ще бъде ратификацията на „Договора за добросъседство“ с България и посоката на конкретните действия.

      Другият балкански участник е Албания, която успешно се е запътила към еврочленство. Нивото на българо-албанското сътрудничество трябва също значително да се повиши, особено след признаване на българско малцинство.

      Ролята на България е на естествен двигател на тези процеси на Балканите и да не допусне да се „самозаобиколи“, особено в реални интеграционни проекти като Коридор № 8. Освен това българската икономика се нуждае от локомотива на  голям инфраструктурен поток през страната от наднационално значение. Това би „уплътнило“ нашата територия и икономически, и демографски. Но това това може да стане само след като се решат „съдбовните въпроси“ за човешкия и управленски ресурс и потенциал, както и „дисциплинирането“ на управлението на държавата във финансов план. Като член на ЕС ние би трябвало да търсим подкрепата и на друг участник в проекта - Италия. Тя има интерес от този проект за развитие на по-слабата икономически южна част на страната, за което имаме и вече подписани междудържавни документи.

      При поглед на изток се вижда, че украинският конфликт създава „сива зона“ между нас и Русия. Бъдещето на Турция също е в неяснота, най-малкото заради сирийската криза. Тези две големи сили реализират взаимноизгодно сътрудничество най- вече през черноморската зона, но тази обстановка поставя под натиск Грузия. Страната търси своето мяс- то в НАТО и европейските структури и едно участие в Коридор № 8 би я извадило от това положение и би и дало хоризонт за бъдещето.

                                  Акценти на сигурността

      Много от казаното дотук има отношение към сигурността въобще- регионална и европейска. Но могат да се откроят някалко акцента.

       Реализацята на Коридор № 8 предпоставя и затвърждава процесите на интеграция на съответните държави - помежду тях и общо към евро- структурите. Така се стабилизира югоизточният фланг на континенталния съюз. Като всеки голям инфрастраструктурен коридор със стратегическо предназначение, той ще бъде не само консуматор, но и ще бъде генератор на сигурност. Така той ще бъде важен елемент от бъдещата европейска система за сигурност и отбрана.

 

         Автор: Инж. Владимир Тодоров

 Владимир Тодоров бе кандидат за народен представител от листата на Обединените патриоти в столицата. Роден в София през 1955 година. Инженер-строител и магистър по „Национална сигурност и отбрана“ от Военна академия „Георги Стойков Раковски“.Работил по  изграждането и въвеждането в експлоатация на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Във ВМРО-СМД членува от 1990 година поради родовата си обвързаност с Организацията. Основател на ВМРО-БНД „Триадица“. Женен, с две деца и трима внуци.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини