Три истории за полицията родна - безхаберна и стриктна

Admin 24 Август 2017 11:15 Поглед 0
Три истории за полицията родна - безхаберна и стриктна
Снимка: focus-radio.net

По повод трагедията със застреляната от съпруга си 42-годишна Елена – ето няколко истории, които показват, че безхаберието в полицията и прокуратурата е системен проблем. Не само на МВР, а на цялото общество, пише e-vestnik.bg.

Както стана ясно, убитата жена две години е чакала ограничителна заповед за съпруга си, подала е 4 жалби до полицията и прокуратурата и многократно се е обаждала на 112. Без резултат. Държавата не можа да я опази, дори след като тя се е молила за помощ.
Случилото се с нея е симптом за болестното състояние на полицията, което засяга обществото като цяло. В системата на МВР служителите имат слаба представа за функционалните си задължения, превърнали са се в бюрократична институция, която само отбива номера, а не работи.

Опитвали ли сте се да се обадите в РПУ

за близък, който не се е прибрал тази нощ и няма връзка с него? Всичко може да се е случило – злополука, отвличане и т. н. От районното ще ви отговорят, че е рано да обявят за издирване, трябва да минат 48 часа. И нищо повече. Трябва сами да звъните по болници, да проверявате дали няма докаран пострадал човек.

Ето за сравнение една история, която се случва с българска студентка в …Австралия. Часовата разлика е голяма, разстоянието до там е към 15 хил. километра. Така се случва, че тя решила да посети сама остров Фрейзър, най-големият пясъчен остров край бреговете на Австралия, стотина километра дълъг, с гори, езера, две градчета.  А Австралия е особена страна. С природа, която поглъща хората. В края на новинарските емисии, покрай прогнозата за времето, съобщават сводка за изядени от крокодили. Австралия е единствената страна, на която през 1967 г. й изчезна министър-председателя на един плаж. Просто изчезва, светкавично се хвърлят да го търсят спасители, хеликоптери, кораби, превръща се в най-голямата операция по издирване в австралийската история, но няма следа.

Та българската студентка Неда се обажда на родителите си сутринта българско време, казва, че има промоция на мобилния телефон да говори безплатно с Европа и разказва с подробности, как пристигнала на острова, там вече се свечерява, щяла да спи на един къмпинг, имало ограда против кучето динго, нямало хора. Обажда се и на брат си Петър, който учи в Германия, разказва и на него. И после изчезва. Минава нощта, минава още половин ден, брат й, звани, не отговаря. Започват да звънят и родителите, телефонът мълчи. Настъпва паника при пълно безсилие, защото става дума за изчезнал човек на другия край на света. Родителите вече си представяли как телефонът й звъни, а дъщеря им я дояждат някакви диви животни. Братът, слава Богу, си спомнил името на острова от разговора по телефона. Намерил го в търсачката, проверил на картата кой е най-близкият град на континента. Оказал се само на 50-ина мили. В Австралия е могло да бъде и на 500 мили. Намира телефона на полицията в градчето, звъни и обяснява – „Аз съм студент в Германия, сестра ми от вчера е на остров Фрейзър, телефонът й не отговаря вече половин ден, от снощи е там, нещо се е случило. Дава името, номера на телефона, полицаите любезни, записват и казват „Ще ви се обадим”. Минават часове, братът нетърпеливо звъни. От полицията отговарят: „А, вие ли сте Питър, ще ви се обадим веднага, щом научим нещо”. Минава още половин ден. Студентката Неда се оказва жива и здрава, понеже е биолог, изследовател, решила да мине пеш някакво разстояние от 30-ина километра до градчето в другия край на острова, да се разходи сред австралийска островна природа. Телефонът й нямал обхват. Но кой знае защо дава свободно, когато я търсят, само на няколко обаждания се включвал автомат, че номерът не може да бъде избран. И когато на свечеряване на следващия ден наближава покрайнините на градчето, среща една жена пред къщата й и я пита откъде да вземе автобус за другото градче. Жената я погледнала и казала: „Как се казваш?” Студентката малко учудена си казала името. „Тебе те търсят рейнджърите и полицията. Ела вкъщи да се обадиш на брат си”. Оказва се, че целият остров е алармиран, че се издирва студентка от Европа, пристигнала с корабчето в еди кой си час, на еди кое си пристанище и т. н. И е обяснено дори за брат й. В резултат на една обаждане от 15 000 километра.
Цивилизованото общество е цивилизовано дори в най-дивата природа.

И отново да се пренесем у нас.

Ето как действа полицията

в случая с 60-годишния Камен Д., който звъни загрижен за 85-годишната си майка, излъгана от телефонни измамници. Жената живее близо до Орлов мост, сама в апартамент. Звъни й измамник и се представя за внука й, който учи в чужбина. Успява да я излъже да не казва на баща му и майка му, и да занесе едни пари, на човек, който ще се обади. Жената вади скътани 1800 лева, нямала повече и се качва на таксито, което изпращат за нея, за да я кара до …Севлиево. Синът звъни неколкократно и се чуди защо домашният телефон не отговаря, мобилният на бабата също не отговаря. Бързо се досеща, че има нещо, открива празен апартамента и подава сигнал в полицията. Там не реагират по никакъв начин, приемат го за сведение. Но синът сам започва издирване. Най-напред по съвсем неофициален път иска от бивши колеги, които работят в БТК помощ – да проверят входящи-изходящи телефонни обаждания на домашния телефон. Разбира, че са звънели от непознати номера. Няма как да ги провери. Но единият се оказва на служба за таксита. Звъни там, разказва за какво става дума, пращали ли са кола на този адрес. Хората реагирали с разбиране и казали – да, на този адрес е отишла наша кола, пътуват за Севлиево. Синът звъни в полицията и казва – „85-годишната ми майка вероятно е излъгана от измамници и пътува към Севлиево с кола номер еди кой си. Имате постове по пътя, спрете ги. Жената е прекарала инсулт, има високо кръвно.” Както можем да се досетим, нищо не последвало. Синът успява да измъкне от службата с такситата телефона на шофьора (който най-вероятно е в схемата). Дава го на полицията и ги моли да се обадят. Реакцията била: „Е, как го намерихте телефона? Много бързо”. И го успокоили – „Господине, не се притеснявайте, измамниците само ги разкарват насам-натам, нищо не им правят.” Разбира се, не са се обаждали, пак синът звънил, молил се.
Историята приключва щастливо без полицията да си мръдне пръста, само дето жената платила 300 лева за таксито, което я върнало обратно.

Следващата история пък показва, че както е безхаберна, българската полиция, може да бъде

много стриктна в някои случаи…

Жена пенсионерка на 70 години от София отива в районното заради изгубена лична карта. Казват й да почака. След малко идва униформен и й казва „Госпожо, трябва да ви задържим, обявена сте за национално издирване”. Жената щяла да получи удар, разтреперала се – „Как така, какво съм направила?” Полицаите не й отговорили нищо, просто я заключили, там където се заключват арестанти крадци, побойници и т. н.

Разрешили й все пак да се обади на съпруга си и да каже какво се случва. Той щял да получи удар на свой ред, вдигнал цялата рода на крак. Никой не може дори да предположи за какво е арестувана жената – никому нищо не е направила. Намерили адвокат, той отишъл да се разправя и разбрал каква е причината. Две години по-рано пред жилищния блок на жената станал пожар на кола, най-вероятно умишлен палеж. Пострадали и две съседни коли. Хората от блока слезли да гледат, да помагат в гасенето. Дошла полиция, разпитала този онзи, включително жената и я писали свидетел. Веднъж ходила да дава показания, повече никой не я потърсил. Обаче се оказва, че уж й пращали призовки да се яви, после издали нареждане да се докара принудително. Ама пак нищо не стигнало до нея. И тогава добросъвестен полицай я вкарал в списъка за национално издирване. Почти година преди това! Ама няма пенсионерка, няма това-онова. Не се и вълнуват, че могат да я намерят на адрес, в къщи, дори по телефон, ако имат желание, и да й съобщят. Не. Направо – национално издирване.

И трагедията продължава – жената седи заключена и адвокатът не може да я измъкне. Вече става късно вечерта. Синът й се опитал да й занесе лекарствата в районното, не му разрешават. Роднина на жената, известен журналист, решава да действа със свои средства. Звъни на тогавашния зам.-градския прокурор Кокинов (прочул се с репликата към Борисов: “Ти си го избра”, за Цацаров). Кокинов обяснява, че по закон могат да я задържат до 72 часа. Журналистът намира телефона на Цветан Цветанов, който тогава е вътрешен министър и му се обажда. Цветанов поискал да му дадат час време да разбере какво се е случило. И обяснил това, което научил и адвокатът – жената е за национално издирване, защото трябвало да бъде доведена принудително да свидетелства, а тя се укрила… Полицията трябва да я задържи, такъв е законът и т. н. Както и да е, случаят се решил, жената се отървала с една хипертонична криза.
Да не помисли някой, че за този случай има наказани в полицията или някакво разследване, мъмрене? Не, те са стриктни и спазват закона…

Просто три истории. Всеки да си прави изводите какво общество сме и какво трябва да изискваме.

Източник: е-vestnik

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини