93 г. от убийството на неустрашимия войвода Тодор Александров

Admin 31 Август 2017 08:55 Камбана 0
93 г. от убийството на неустрашимия войвода Тодор Александров
Снимка: ИлинденПрес, архив

Днес отбелязваме 93 години от убийството на Тодор Александров - неустрашимият български войвода от Македония. Роден е само три години след освобождението на България от османска власт. По-малък е девет години от Гоце Делчев и по-възрастен от Иван Михайлов, друг емблематичен ръководител на ВМРО с цели 15 години. Тодор Александров живя 12 години повече от Гоце, убит е от братска ръка преди 93 години, когато е на 43.

От многото цифри е възможно да се забием в различни посоки, очертаващи образа на трагичния революционер. Но най-важното – паметта за него е съхранена и до днес Споменът за именития ни сънародник е жив, както в България, така и в родената с акушерската помощ на комунистическия маршал Тито държава по долината на Вардар. Разбира се паметното име на Т. Александров е известно в САЩ, Канада, Австралия, навсякъде, където намира приют нашата родолюбива емиграция. Не е случайно, че в днешната европейска столица – Брюксел е съществувало дълги години дружество „Т. Александров“, малко позната структура от Македонските политически организации.

В България поради наличието на благословената и подхранвана от Белград и Скопие историко-документална фалшификаторска работилница бяха хвърлени по нейния сламен покрив доста остри камъни.

Сега е излишно да се привеждат доказателства за етническата принадлежност на Александров. Няма да се намери нито едно, което да послужи на съвременния скопски неомакедонизъм, чиито носители стават все по-комични сред множеството персонажи на отворения турбо-музей из столицата и страната.

Издирването на архивно-документалното богатство на ВМРО и археографските публикации обаче е добре да продължат. Възможно е в България да бъдат открити нови документи, а всеки нов извор с елегантния почерк на Т. Александров несъмнено ще обогатява съвременните ни представи за неговия многопластов лик.

Славният войвода от „жална Македония“ в освободителното движение на македонските българи изпълнява необикновена роля. През класическият период на ВМОРО/ВМРО – 1893–1934 г., той е типичен зрял революционен деец, постоянно доказващ значима страна от личностната си характеристика и деловитост. Това е именно несекваща му борбеност. Готовността му за съпротива и изобретателността в мерките за противодействие е уникална. Това е навсякъде и по всяко време. В навечерието на освободителната Балканска война, при крушението на националните идеали, от началото на междувоенния период и т.н. След Даме Груев и Гоце няма друг високопоставен организационен ръководител, който да събира в едно волята на една част от народа ни за борба срещу поредните окупаторски режими.

Тодор Александров е призван да гради революционното строителство при много трудни условия. Налице е сурово прилагане на международно-правна безкопромисност спрямо победените държави. Утвърждава се разделението в три посоки на бившата османска провинция Македония.

Въпреки всичко, с мисъл и дело изразява и защитава значимо прозрение – Да се означи, съхрани и брани духовното единство на народа ни в традиционното му етническо землище – Мизия, Тракия и Македония.

Именно този негов принос е забележително оценен още приживе. Затова той и след пъкленото му убийство заема особено видно и трайно място в общобългарското духовно пространство.

Документалните свидетелства от този вид е възможно да бъдат подирени в не една и две посоки. Но макар и по повод рождения ден на именития българин от Македония е добре да се изтъкне и една нелицеприятна сенчеста страна в революционното поведение на Т. Александров: Склоността му да създава невралгична атмосфера за българските управляващи власти, когато трябва да взимат съдбоносни национални решения; Прекалената му лоялност към правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд, наредили България сред съюзниците на обречена кайзерова Германия; Обвързаността му с вътрешните партийни борби в Царството и злочестият му принос в политическото насилие; Съпричастието му заедно с по-младите си съратници начело с Ив. Михайлов спрямо деветоюнските съзаклятници и готовността му да „разчисти“ пътя на новата коалиция Демократически сговор; „Съдействието” му за рискованото залюляване на ВМРО между българската десница и левица, зад която стои ръководения от Москва Коминтерн и т.н.

Обаче е налице стоманен архивно-документален материал, доказващ кипящото родолюбие на Т. Александров и борческото отстояване на българския национален дух. Налице са последователни опити революционното наследство на войводата да се постави под антибългарския лозунг „Се за Македония/Македония над се“.

При Тодор Александров и неговите приемници надписът на паметника в Кюстендил „Всичко за Македония“ е в хармония с обричащия родолюбив девиз „Всичко за България“. Това отлично знаят и разбират и тогава, и сега всички проницателни недоброжелатели на българския народ и държавност.

Да, вярно е. Неговите противници го наричат „орденоносец и копиеносец“ на кайзер Вилхем II и на злополучния през войните наш цар. Но с помощта на XI-та македонска пехотна дивизия е готов да отбие германското посегателство спрямо мини „Перник“. Той успява да вдъхне нов живот на ВМРО, да изгради нейната „държава“, в която се утвърждава като нейния „последен цар на планините“.

Не бива да има никакво съмнение. Всичките прегрешения на Александров са пряка последици от присъщата му убеденост, че само единната и национално устремена българска държава е в състояние да бъде основен фактор за резултатност на македонското освободително движение.

Ето защо идеализмът и родолюбието извисяват Тодор Александров до ръста на Даме Груев и Гоце Делчев. Затова и днес, 136 години от рождението на революционера има живи песни за неговото дело и име, трайно заели почетно място в отечествената борческа фолклорна традиция.

Автор: Доц. д-р Д. Л. Тюлеков

 

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини