Гръцката окупация на Петрич и Подгорието - една забравена война

Гръцката окупация на Петрич и Подгорието  - една забравена война
Окоп на бежански фронт

Девет века след Беласишката битка през лятото на 1913 година земите между Беласица и Огражден отново се превръщат в бойна арена. Селищата в северното подножие на Беласица планина стават муниционен и продоволствен тил на лъкатушещия по билото на планината Беласишки фронт. А в град Петрич е базиран военно-полевия щаб на командваната от генерал Никола Иванов Втора българска армия.

Призори на 26 юни фронтовата линия е пробита и в петричкото и струмишко Подгорие нахлуват гръцка пехота, конни части и паравоенни формирования. Към тях в четири от селата на петричкото Подгорие се присъединяват и шайките на реваншистки настроени местни турски главатари – Юмер бабаджан от село Коларово, Рустемуглуот с. Каменно, Кьор Адем от с. Ключ и Бекир ходжа от с. Габрене.

Гръцко-турските отряди нападат седем села от петричкото Подгорие – Сетник, Коларово, Чърново, Димидово, Ключ, Габрене и Селене. Окупираните подгорски села дават общо 114 цивилни жертви, като най-голям е броят им в село Габрене – 29. Опожарените къщи са 162, сред които цялото село Селене, всичките 27 къщи на Брусник махала с училището, Хилендарския метох и параклисът му „Рождество Христово“ в Зарник махала на село Коларово, Униатският параклис „Света Фотиния“в село Сетник, средновековния скит „Успение Богородично“ край село Димидово и старата църква „Света троица“ в с. Габрене.

Подтиквани и ориентирани от жадните за кръв и плячка турски главатари отделни отряди преминават почти пресъхналата от летния зной река Струмешница и нападат шест села в ниския и среден пояс на Огражден планина – Градешница, Трольо, Горчево, Мечково, Право бърдо, Долна Рибница. В тези села са изгорени общо 83 къщи и са избити общо 42 беззащитни жени, деца и старци, а далото 26 жертви село Трольо е изпепелено цялото.

На 27 юни гръцкото настъпление продължава на запад с нападение над град Струмица и на север към Огражден. Окупирани са високопланинските огражденски села – Робово, Кукуряхцево, Чурилово, Горна Крушица, Долна Крушица, Боровичене, Гега, Баскалци. В тях са опожарени общо 136 къщи и църквата „Рождество Богородично“ в Баскалци. Избити са общо 72 жители като най-голям е техният брой в село Боровичене - 14.

В обезлюдените села на петричкото Подгорие остават доброволчески групи, които повече от месец блокират опитите за преследване на укрилото се в планината население. Доброволците наброяват общо 112 души, вещи в боравенето с огнестрелно и хладно оръжие и познаващи всяка педя земя в и около селата си. Сред тях има четници на ВМОРО, резервисти от турската армия, ловци, бивши дервенджии(проходопазачи – бел.авт. Д.Т.) и др. Предводители на групите са Танко Димов от село Сетник, Атанас Митрев – Япавелята от село Коларово, Свечо Костов от село Димидово, Латин Игнатов от село Ключ, Малчо Стоименов от село Яворница, отец Марин Митрев от село Ключ и Михо Божинов от село Габрене. Древната военна тактика за подривни групи в тила на врага се осъществява в петричкото Подгорие, благодарение на добре познаващия района и хората по места, известният като „Освободителя на Петричко“ капитан Никола Парапанов. Той предоставя на началник щаба на Втора българска армия,тогава полковник, а по-късно генерал,Никола Жеков така важната поименна справка на потенциалните доброволци.

При ежедневните улични крайселски престрелки, в пет от окупираните села – Коларово, Димидово,  Ключ, Габрене, Селенезагиват на място или умират по-късно от раните си общо 47 от самопожертвалите се. Още 32 от тях загиват в нападениянад настъпващата от запад по Подгорския път Пета гръцка дивизия, стремейки се максимално да забавят нейния щурм на Петрич.

Незасегнати от първата вълна на гръцката офанзива остават само подгорските села Лясница и Елешница (днес село Беласица, бел. авт. ДТ) благодарение на стария комита Георги Андреев – Скреплатаот село Елешница. Той мобилизира внушителен доброволчески отряд от 82 души, които барикадират всички водещи към селото им пътища и пътеки и успяват да отблъснат гръцките нападатели. За съжаление за кратко. Защото части на Пета гръцка дивизия и сподиращите я паравоенни формирования успяват в крайна сметка да преодолеят пътните барикади и засади и в ранния следобед на 28 юни 1913 година влизат в Елешница и съседното село Лясница.

В неравностойната престрелка Георги Андреев губи 28 от своите опълченци, самият той е тежко ранен и успява да се укрие в Огражден планина, но след седмица умира от смъртоносните си рани, без да дочака изтеглянето на гръцката армия.

Оставяйки след себе си шест запалени къщи в Елешница и 17 убити, гръцките части продължават към съседното село Лясница, което опожаряват изцяло. Привечер на 28 юни предните гръцки части навлизат в град Петрич, а сутринта на 29 юни градът е окончателно превзет. В последвалата едномесечна окупация са разграбени всички търговски дюкяни и 428 къщи, изгорено е още недостроеното българско училище, турското училище, болницата и казармата. Подтиквани и подпомагани от местните гръкомани окупаторите унищожават дори надгробните паметници с надписи на български език в гробището при църквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Вароша. В затвора са хвърлени 80 от най-будните петричани –учители, свещеници и търговци. Арестувани и изтезавани за пари и ценностиса други 146 по-заможни българи. От тях четирима не издържат на побоя още в ареста, а още 27 –умират до края на годината.

Следствие на интригите и щедрия подкуп на епитропа –гръкоманин Вангел Анастасов – Тацие убит и известният просветен и църковен деятел и функционер на ВМОРО Иван Тасушев.

Последната цивилна жертва пада в село Коларово на 29 юли при изтеглянето. Промъкналият се да проследи машрута на изтегляне Никола Стоименов – Мамин Кольо от село Коларово е арестуван от гръцки войници. Смазан от бой Никола е натоварен с отмъкнатата плячка на войниците, които го подкарват към прохода Демир Капия. По пътя се редуват да го яздят като добиче и да го пришпорват с щиковете си. Мъченикът издъхва в нечовешки страдания в местността Леврен. Палачите обесват мъртвото му тяло на вековен бук, който оттогава се нарича „Маминкольовата бука“.

Макар частична и кратковременна гръцката военна окупация на Петричко остава след себе си смърт и опустошение. А народната памет и историографията вписват тези дни в черните страници от миналото на района и родината.

Премъдрата, но непредвидима съдба отрежда гръцките окупационни войски да се изтеглят от град Петрич и района на 29 юли –кулминационният ден на Беласишката битка отпреди 9 века. Един съдбовен знак, чиято символика и двете държави ще разчетат напълно чак след 8 десетилетия… 

Автор: Димитър Тренчев

 

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини