Часовник от 19 век посочвал началото и края на работния ден в Горна Джумая

Admin 01 Февруари 2016 15:49 Камбана 0
Часовник от 19 век посочвал началото и края на работния ден в Горна Джумая
Снимка: http://ranica.eu

Някога в годините на турско робство Сар ага откраднал най-хубавата мома от село Кърджиево, днешно Българчево. Грабнал той девойката и я отвел в покоите си. Направил я своя наложница. Сломена от мъка, християнката отказвала да излиза навън. Показвала се само на прозореца, откъдето чувала тракането на стрелките на часовниковата кула, издигната в така наречената турска махала на Горна Джумая, днешен Благоевград. Тиктакането на часовниковия механизъм сякаш отброявало часовете и дните на тъжния й живот.

Покрусена от мъка, че ще роди от агата, тя не успяла да износи детето и пометнала. Вбесен от това, турският големец се показал на прозореца и стрелял по кулата, убеден, че тракането на стрелките е виновно за тежката загуба.

Пробойните от куршумите може да се видят и днес на старинната кула, която извисява снага на най-високото място в североизточната част на Благоевград.

Построена през 1867 година, тя се смята за един от най-старите възрожденски символи на областния център. Изградена е от майстори строители от Малешевско, а часовниковият й механизъм е швейцарски от 19 век и е сред малкото запазени старинни часовници у нас.

Легендата за Сар ага и хубавата християнка от село Кърджиево и до днес се разказва от по-възрастните жители на така наречената Турска махала в Благоевград. Местните се гордеят с часовниковата кула и до днес се събират на раздумка около нея.

Тя е изградена с форма на четириъгълна пресечена пирамида, а покривът й е островърх и с медна обшивка. Основната част на постройката е каменен зид, а близо до горния й край са поставени циферблати върху дървен градеж. Дълги години часовникът, изправил снага в североизточната част на града, стоеше мълчалив и самотен. Преди години обаче общинското ръководство задели трийсетина хиляди лева и възстанови тиктакането и чара на старинната кула.

Появата на часовника е предизвестена от бързото икономическо развитие на  Горна Джумая по време на Възраждането.

В ония години градът се превръща в истински занаятчийски център.

Расте броят на дюкяните, все повече хора започват да се занимават с дърводелство, дългерство, резбарство, златарство, кюркчийство. В книгата си "Град Горна Джумая" Васил Шарков пише, че по онова време в града е имало 22 шивачи, 42 обущари, 20 дюлгери и 30 хлебари.

"Обущарите, шивачите и сарачите почнаха да страдат от конкуренцията на пазара и от готово изработената стока, която идваше от столицата", разказва авторът. Истински разцвет бележи търговията. Горноджумайските търговци ходели често в Солун, Серес, София, Лом и стигали чак до Белград и Виена. След 1880 година в Горна Джумая града се заселили окооло 10-15 шивачи заедно със семействата си от Крушево, Битолско. През тези години били внедрени и първите машини в производството. Грънчарите направили дарак за вълна, а Осман паша валцова първата машина за мелене на брашно. /Мирчо Юруков в книгата "Кратък исторически очерк за Благоевград"/.

За да се гарантира спазването на лоялността в еснафската конкуренция, местните занаятчии решили да уеднаквят работното време. Това можело да се изпълни с помощта на тиктакащо устройство, което да дава началото и края на работния ден. Затова горноджумайските големци избрали най-високата част над града, за да издигнат часовниковата кула. По онова време - 60-те години на XIX век, на мястото, където сега е кулата, не е имало къщи. Наблизо обаче са били многобройните минерални извори и пералнята, които междуврпочем и днес съществуват.

Часовниковата кула е построена от майстори дюлгери от Малешевско. Предполага се, че е завършена през 1867 г., но няма документи, които категорично да докажат това. Самата кула наподобява старите български крепости от Средновековието. Тази подробност не е случайна, защото край нея е голямата турска махала. Явно по този начин е трябвало да се демонстрира мощта на българската средновековна държава.

Постройката е висока 17 метра и се състои от три части.

Основата е висока 12 метра и е зидана от речни камъни, споени с хоросан. В дървената част е монтиран часовниковият механизъм, а отгоре е островърхият като пирамида покрив. Тиктакащата машина с тегло 400 килограма е измайсторена от майстори-сахатчии от село Горно Броди, Серско. Това са тримата братя Димитър, Атанас и Георги Димкови. Циферблатите са три и са монтирани в трите страни на кулата, само северната остава празна. Камбаната е положена в основата на пирамидалния покрив и е изработена от майстори-леяри, също от Горно Броди. През 1883 година часовникът се повредил и веднага задругата повикала двама майстори от Малешевско -Доне и Христо, които го ремонтирали.

Васил Шарков пише в книгата си, че двамата амйстори строители отначало идвали инцидентно да работят в Горна Джумая. По-късно обаче довели и семействата си и се заселили тук. Тези майстори построили и прочутия Чаршийски мост, срещу днешния Младежки дом, на който тогава са били разположени шест дюкяна. Отделно от това изградили и училището в двора на местната църква. Десетина години по-късно е сменена камбаната на кулата с по-голяма, изработена в Горно Броди.

Днес реконструираната часовникова кула привлича много от гостите на Благоевград. Фасадата на сградата бе измазана, подмена е вътрешната електрическа инсталация, трите циферблата на часовника, дори настилката около постройката. Подменени са пантите на капаците на часовника с месингови, а обшивката на кулата е направена с медна ламарина. Най-атрактивна обаче е монтираната система за осветление на циферблатите, на камбанарията и на стените на сградата.

"Вечер е истинско удоволствие да се наблюдава старинната часовникова кула. Блести със своята уникалност и красота. Без нея в годините, в които не работеше, кварталът ни бе осиротял. Сега отново се гордеем, че пазим един от най-старите възрожденски символи на Благоевград", твърдят жителите на някогашнаат турска махала.

Забранява се на вестник "Топ преса" да преписва и препечатва материала. Авторското право върху този текст е само и единствено на ИлинденПрес

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини