Истинската Рени от филма "Оркестър без име" заболяла от СПИН

Култовият български филм „Орекестър без име“ е писан по истинска история. В това е убеден композиторът и музикален директор на фестивала „Пирин фолк“ Валентин Пензов. Сценарият на Станислав Стратиев припокрива едно към едно горещото лято на някогашната студентска група „Тонус“, част от която е бил и самият сандански маестро.

А Рени Ковачева ли? Прототипът на героинята на Катето Евро всъщност е палавата красавица Камелия, която по една чиста случайност се озовава заедно с останалите музиканти на къмпинг „Каваците“.

„Беше истинска красавица, имаше не лоши вокални възможности, но беше много разюздана, не подбираше с кого излиза и най-обичаше да осъмва в бунгалата на западногерманците“, спомня си Валентин Пензов.

Години след двумесечното турне на младите музиканти на морето, се чуло, че починала от СПИН.

„Омъжи се за някакъв поляк, после го зарязала и продължила да обикаля мъжките постели. Такава си беше – красива и невъздържана“, признава настоящият директор на фестивала „Пирин фолк“.

Някогашната студентска група „Тонус“ се състояла от четирима оркестранти, трима души духова секция и солисти. От тази младежка банда всъщност тръгнала музикалната кариера на Мая Нешкова и Здравко от дует „Ритон“. „Всички бяхме много талантливи и ентусиазирани, искахме да правим качествена музика, свирехме страхотни джазови парчета и с това печелехме уважението на публиката“, разказва Пензов.

Преди онова култово лято на „Каваците“ през 1975 година, групата свирила по разни партийни сбирки, банкети и вечеринки. Първото сериозно участие на „Тонус” е в Младежкия дом „Лиляна Димитрова” в София, където се провеждал градският преглед за участие във фестивала на политическата песен „Ален мак” в Благоевград. Групата прави страхотно впечатление – поканили ги да пеят на „Предела”.

На самия фестивал обаче излизат на сцената солидно почерпени. Същия ден трябвало да се срещнат и да посвирят на шивачките в ТПК „Рила“. Там пък началникът на цеха ги почерпил с коняк, който пресушили бързо-бързо. Ето така излезли да свирят пред фестивалната публика. „Изпълнението ни беше трагично, но явно сме били артистични, защото обрахме аплодисментите на хората, дошли да ни слушат“, спомня си за оная екстремна вечер санданският маестро. След „Ален мак“ настъпило затишие – изведнъж поканите за участия секнали.

Но за късмет отнякъде при тях се появил композиторът Светозар Русинов.

Бате Заре, както всички му казвали, обещал да уреди музикантите от „Тонус“ да свирят на „Каваците“, но при условие, че групата замине без духовата секция и без солистите си. На Пензов се паднала тежката задача да обясни на Мая Нешкова, която по онова време още носела ученическата престилка и ¾-ните чорапки, и на Здравко, че те няма да ходят на морето.

„Бате Заре по това време вече беше доста известен композитор, току-що беше спечелил „Златния Орфей“ с някава песен за чавдарци, та заради това всички врати пред него се отваряха без проблем“, връща спомените десетилетия назад Валентин Пензов.

И така студентите от „Тонус“ поели към Бургас с някакъв стар опел. „С нас тръгна и прелъстителката Камелия, която търсеше не толкова певческа кариера, колкото забавления“, спомня си Пензов. Пристигнали пред хотел на "Балкантурист" в морския град, където бате Заре, уж имал уговорка с някакъв големец в комплекса, който пък трябвало да им намери заведение, в което да свирят. Но на място разрали, че „началникът Петров“ всъщност се оказал домакин.

„Търсим на рецепцията Петров, а оттам ни питат: „Кой, домакина ли? Той е в дъното на коридора“, смее се днес на онова недоразумение Валентин Пензов. Музикантите нахълтали в стаята на домакина, а той, уплашен и притеснен, излязъл с обещанието, че ей сега ще се върне.

Така и не се появил, но музикантите решили да вземат нещата в свои ръце. Тъй като в ония години композиторът Светозар Русинов бил в апогея на славата, всички били единодушни, че той трябва да отиде при някакъв партиен секретар, който да им намери заведение да свирят. Така и станало.

Щом научил, че „това е композиторът на Тодор Живков“, партиецът веднага уредил нещата. И така „Тонус“ заедно с красивата Камелия се озовали на „Каваците“. Огромна била изненадата им, когато разбрали, че ще свирят в някаква каравана с тента и ще спят в бунгала. Това обаче не охладило ентусиазма в горещата кръв на младите музиканти.

„Излязохме първата вечер на подиума, нахъсани за слава. Почнахме с някакви джазови пиеси, кефим се колко сме добри, но в заведението не влезе кьорав човек. Една вечер на началника на заведението му писна от нас и вика: „Абе, вие певица нямате ли?“, разказва Пензов. Така на сцената се появила Камелия, прототипът на Рени Ковачева, млада, красива и невъздържана. Не щеш ли заведението почнало да се пълни с клиенти.  

„Ние не я взимахме на сериозно, но накрая се оказа, че тя ни извади от неудобно положение“, убеден е санданският музикант. Така момчетата от „Тонус“ изкарали два месеца на „Каваците“.

„Леле, какъв лайф беше, колко много емоции и изпълнения“, въздахва Валентин Пензов.

„А Камелия ли? Ами тя пя известно време, но после тръгна по разни чужденци. Една вечер гледам в заведението я мъкне някакъв полицай. „Или си я прибирайте, или ние ще я приберем. Не може да спи със западногерманци“, каза униформеният. Така я прикоткахме да остане при нас“, спомня си композиторът. Но скоро прелъстителката пак се разюздала и хванала пътя.

„По-късно разбрах, че се оженила за някакъв поляк, духнала по Полша, оттам се прибрала у нас, ама починала от СПИН. Жалко, хубаво беше момичето, и хубаво пееше, особено вокално беше добре, но си беше невъздържана“, признава маестрото.

В края на лятото момчетата от групата се прибрали в София без пукнат лев. Наложило се да вземат заем, за да наемат кола и да си приберат овучителната техника.

Ето това горещо лято на младите музиканти от „Тонус“ е залегнало в основата на сценария на Станислав Стратиев за филма „Оркестър без име“, убеден е Валентин Пензов. Как е станало това – никой не знае.

„В ония години ние движехме сред бохемските среди, общувахме с музиканти, писатели. Явно някой е разказал нашите преживявания и така се е получил един добър сценарий“, разсъждава Валентин Пензов.

„Бяха много бурни дни и нощи. От онова лято не един, а десет филма можеха да се направят. Чужденките бяха луди по нас. Най-дашни бяха германките, не бяха съвсем грозни. А полякините бяха различни – имаха мадами от много висока класа, но онези от паплачта бяха нечистоплътни. Чехкинята беше трудна работа. А на рускинята пък първата й работа беше да се ожени в България. Какво да ви кажа, лайф страхотен беше“, въздъхва санданският композитор Валентин Пензов.

Забранява се на вестник "Топ преса" да преписва и препечатва материала. Авторското право върху този текст е единствено и само на ИлинденПрес