Андрей Новаков: Каузата ми като евродепутат е една – България!

Admin 08 Ноември 2018 13:33 Интервю 0
Андрей Новаков: Каузата ми като евродепутат е една – България!
Снимка: Пресцентър

Андрей Новаков е български политик от партия ГЕРБ и евродепутат в групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2014 година. При встъпването си в длъжност е най-младият член на Европейския парламент и един от най-младите в историята на институцията. Лауреат на класацията на списание "Форбс" "30 под 30" за най-успешни млади хора в Европа, категория "Политика". Създател е на първата българска програма на ЕС A.L.E.C.O. Избран е за главен преговарящ по основния регламент за Европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г. С него разговаряме за бъдещето на България в ЕС, за политиката на сближаване, за финансирането по европейските програми.

Г-н Новаков, какво да очаква България в следващата многогодишна финансова рамка?

 Искам веднага да подчертая, че 10% е намалението в политиката за сближаване в Европейския съюз, но за България има 8% увеличение. За да разясним всичко, което се прави в Брюксел, проведохме разяснителна кампания в страната ни за бъдещето на ЕС след 2020 г. Благодаря на хората, които взеха участие в тзи срещи, ще вземем предвид техните идеи и предложения. Това, което е важно да се каже е, че тези митове, че след 2020 г. средствата за България ще бъдат намалени или спрени, не са верни. За България се очаква увеличение с около 2 милиарда лева спрямо това, което имаме в момента.

Една от целите Ви е да се опростят механизмите за достъп до европейски средства? Ще успеете ли да я постигнете?

Това зависи не само от мен, разбира се. Най-напред трябва да се научим да говорим на разбираем език с хората. Да ползваме разбираеми думи. Стратегията, която пишем за бъдещето на структурните инвестиционни фондове, ще я напишем като визионери, а не като чиновници. Кандидатстването за европейски проект трябва да е лесно като да си поръчаш кафе. Като отвориш един регламент, той трябва да е лесен за четене като вестник. В противен случай хората с право казват: Предпочитаме да отидем в банката да теглим заеми, а не да се занимаваме с вашите дълги и сложни процедури.

Имате ли конкретни искания към бъдещата финансова рамка?

Едно от моите предложения е първо да увеличим средствата с 12% по Кохезионния фонд - от 41 милиарда до 46-47 милиарда. Второ - значително опростяване на политиката. Много често носим критики, че тежката администрация и бюрокрация идват по време на проверките и контрола. Ето защо аз предлагам да подкрепим усилията на комисията по отношение на опростяването. Ако някой реши да проверява даден бенефициент, първо трябва да провери всички документи, които вече са подадени по електронен път и да не безпокои бенефициента. Ако и след това има някакви въпроси, да отиде при Управляващия орган. Чак след това да се отиде при дадения бенефициент. Предлагам контролът да бъде базиран на риска. Сега има случаи, в които пет институции едновременно проверяват даден бенефициент. В такава ситуация трудно се работи в нормален ритъм. Не бива обаче да има никакви компромиси там, където се правят злоупотреби. Но има и куриози – търси се отговорност от бенефициент, тъй като синият цвят на знамето не бил точно толкова син, колкото са преценили проверяващите.

Ще се стигне ли до предефиниране на понятието „Селски райони”?

 На практика 800 000 български граждани не могат да ползват тези средства. Въпрос на дебати е да се търси промяна в тази посока. Давам пример – в момента селата в община Благоевград не могат да кандидатстват за европейски средства по Програмата за селските райони. Вслушваме се в съветите на хората, в техните потребности. В момента е недопустимо партньори по трансграничен проект да ремонтират път между две погранични общини от двете страни на дадена граница, както и да се ремонтира граничен пункт. А това е от полза на местните общности. 

Демографията ще бъде ли сред критериите за финансиране?

По отношение на селските райони вкарваме навсякъде демографията, така че да бъде един от допълнителните критерии, които дават преимущество на такива населени места. В противен случай ще ги обречем на прекалено малко ресурс, а те имат нужда от много. В момента има механизъм, но се нуждае от подобрение. Моите надежди са свързани с това, че тази обратна връзка идва в точния момент. Така че от 1 януари 2021 г. да има нов подход и нови критерии за селските райони. Остава да видим възможностите с експертите от Европейската комисия и Европейския парламент, да направим някаква оценка на въздействието. Мисля, че може да се постигне по-добра позиция. Особено за регионите, които тежко страдат най-много от демографията.

Съвсем наскоро по Ваша инициатива стартира първата българска мрежа за села и градове – Selovoditel. Защо я създадохте?

Selovoditel е интернет платформа, която вместо профили на хора разпространява профили на български села и градове. Акцентът е поставен върху селата, тъй като отдалечените и селските райони са най-често засегнатите от процесите на обезлюдяване. Броят на обезлюдените населени места се увеличава непрекъснато, което от своя страна е проблем, засягащ цяла Европа. Българските села притежават изключително голям потенциал, който към момента остава неразкрит.

Интернет платформата има за цел да рекламира българските селища из цяла България, Европа и САЩ. Чрез изключително опростен графичен модел всеки профил на селище показва неговите най-силни страни и определящите фактори за бъдещи посетители, туристи и инвеститори. Платформата е напълно безплатна и всеки може да създаде профил на избрано от него българско селище. Тя е достъпна на сайта www.selovoditel.andreynovakov.eu.

Възможно ли е да има „сърдити” държави, които внасят повече в ЕС, а получават по-малко?

Крайно време е да развенчаем и този мит – че има държави, които внасят повече и получават по-малко. Тази политика е от полза на всички в ЕС. Защото тогава, когато ремонтираш една болница в България, виждаш, че оборудването вътре е дошло от Франция, Германия, Великобритания. Част от парите по този проект са отишли в държава, която е с висока вноска. Когато построиш високоскоростна жп линия, по нея се движат френски или немски влакове, парите пак се връщат в тези държави. Статистиката сочи, че от едно евро 70 евроцента се връщат в държавите, които дават най-много. Няма как да си богат с беден комшия. Твърде елементарен и плосък е подходът чисто аритметично да се пресмята кой е дал повече и кой е взел повече

Кое е най-ценното за Вас като част от Европейския парламент?

Най-ценното за мен е, че мога да защитавам и да се боря за моята кауза – България. За четвърта поредна година България ще има място на преговорите на европейския бюджет за 2019 г. Радвам се, че ще бъда там. България има място и на масата и на преговорите за цялата финансова годишна рамка и средствата за кохезия, където съм съавтор и вносител на регламента, а по-късно и преговарящ. Искрено вярвам, че този път ще съумеем да вземем най-доброто, което се предлага от ЕС. 1200 евро на човек влизат в България. 80% от публичните разходи се правят благодарение на ЕС. Трябва да сложим веднъж завинаги точка и на въпроса България печели или не от членството си в ЕС. Цифрите казват всичко и дават категоричен отговор – страната ни печели, и то много.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини