Името на ЮЗУ се чува от Съединените щати до Китай

Admin 19 Септември 2018 12:43 Интервю 0
Името на ЮЗУ се чува от Съединените щати до Китай
Георги Апостолов, снимка: Илинден прес

Професор д-р Георги Апостолов е зам.-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Той отговаря за научно-изследователската дейност и докторантското обучение. Има дългогодишен административен опит и добри атестации за работата си в университета и в научните среди в страната и чужбина. Преди да заеме този пост през 2015 година проф. д-р Георги Апостолов ръководи успешно Философския факултет на ЮЗУ в продължение на 8 години.

Готови ли сте за новата учебна година, професор Апостолов?

В абсолютна кондиция сме. Подготвени, отпочинали, още повече, че тази година започваме работа малко по-късно. Кандидатстудентската кампания мина отлично, попълнили сме всички места, с малки изключения. Традиционно има специалности, които се търсят по-малко. Освен местата за бакалавър, в момента тече кампания и за магистри. През септември набираме студенти-магистри, там ситуацията вече е по-различна. Свързана е с различни фактори като раждаемост и мобилност на младите хора, просто магистърските програми ги записват хора, които са завършили някакво висше образование, работят и имат потребност от допълнително образование. За някои това ще е второ или трето висше образование. По същото време тече и нашата кампания за докторантско обучение.

Колко докторанти ще подготвя тази година ЮЗУ?

Що се отнася до докторантското обучение там можем да се похвалим дори, защото тази година имаме повече бройки от миналата година. Тази година сме обявили 118 места редовно и задочно обучение, прием, субсидиран от държавата, което е изключително много. В сравнение с миналата година, когато бяха малко над 100, сега са завишени нагоре. Тоест - първата година бяха 66, втората – 88, третата – 98, сега – 118. Субсидията за един докторант е колкото за двама редовни бакалаври и таксата е висока. Освен това докторантите се ползват с много различни екстри – финансови бонуси, които получават. Някои от тях даваме ние от университета, други получават от държавата.

Напоследък е актуална и темата за качеството на младите хора, които идват в университета от ученическата скамейка. Какво е вашето мнение?

През последните години се запазва, за съжаление, ниското ниво, което идва от училище.За съжаление казвам, защото основното, което виждаме най-напред, е проблем с правописа. Затова моят колега Антони Стоилов предлагаше за всички студенти да се въведе задължителен курс по български език, за да можем да запълним тези празноти, тъй като те не се запълват в процеса на обучението. Всяка една специалност има своя специфика, специфично съдържание, което не предполага обучение по български език. Така че тези проблеми дори се мултиплицират, студентите тук трябва да овладеят по-сложна терминология,  по-сложни начини на изказ,  по-сложни граматически конструкции и затова имахме такова предложение.     

Има ли шанс това предложение да се реализира?

Може и да успеем да го въведем, макар че то е свързано с много трудности, включително и финансово обезпечаване. Но обмисляме, обсъждали сме го на Академичен съвет. Второто е липса на широка обща култура у нашите студенти. Ние много трудно надграждаме. Ако преди доста години студентите, които идваха в университета някак имаха широка култура и ние започвахме от самото начало да надграждаме, да ги въвеждаме в спецификата на специалността, сега, общо взето, преподавателите чисто практически са си изработили един такъв подход – правят нещо като въвеждащо изпитване, карат студентите да попълнят тест или да разработят някаква свободна тема, за да видят тяхното ниво. За да знаят откъде да започнат. И за съжаление много често се налага да се връщаме назад, да попълваме празноти, липсващи знания. Аз много често питам студентите кои книги са прочели преди да дойдат в университета. И кои имена познават. За съжаление единици са тези, които са чели дори една книга. Много голяма част от тях от някои специалности, разбира се, не са чели книги. Учили са си уроците добре, получавали са отлични оценки, но към самостоятелна отделна книга да са проявили любопитство, такова нещо няма.

Това означава ли, че университетът трябва да се нагажда спрямо новото поколение?

Ние се променяме, защото, когато човек влезе в час и започне да води лекции, и вижда неразбиране и учудване от страна на студентите, и когато им зададе няколко въпроса и вижда, че те не знаят основни автори, основни личности – исторически или културни, тогава ние започваме да се адаптираме и да слизаме малко на по-ниско ниво и да търсим някакви забавни начини, за да ги въвлечем в материята. Те нямат вина, ако се замислим сериозно, през всичките тези години всички ние, и те, и ние сме обект на някакъв експеримент. Ако погледнем обективно на събитията, които се включват в областта на образованието, нещата могат лесно да се изяснат. Последните 10 години се смениха 10 министри, уважавани хора, авторитетни, но всеки един със своите виждания, които са различни. Налагат се неща, които скоро след това се отменят. Преработват се стратегии, появяват се нови идеи, които след това се забравят. Нещата вървят половинчато и несистемно. Участвал съм в изключително много проекти, в международен обмен, ходил съм къде ли не и виждам какво се случва в страни с напреднали образователни системи. Преди години те също са били в лоша ситуация. Да вземем за примери Ирландия или Финландия. Преди около 50 години във Финландия установяват, че образованието е критично, лошо, изработват стратегия, следват я и в момента образователната система там е на много високо ниво.          

А защо у нас не се правят такива стратегии?

Появяват се такива стратегии, но в това разноговорене някак като че ли всичко пропада.

Политиката ли пречи?

Това е на политическо ниво. Политиката на държавата по отношение на образованието трябва да бъде единна, но тя не е такава. Поне така го виждаме ние. Например в областта на висшето образование 2010 г. се отмени един закон за развитие на академичния състав от 1973 година. Но вместо нещо по-добро да се случи, това създаде хаос. През годините този закон мина в различни варианти на проекторедакции, ние ги следяхме на страницата на парламента, влизаха в комисии, обсъждаха се, непрекъснато сме пращали нашите концепции. Сега на 5 май излезе промяна в закона за академичния състав, който донякъде промени системата, донякъде я подобрява, но частично. В нея продължава да има неясноти и необмислени текстове, които ни създават много големи затруднения. Да речем следното – имаше правилник за изследване на научно-изследователската работа, приет през 2015 г. Тази година обаче той се отмени тотално и се въведе нов. Това създава несигурно усещане у нас. Разбира се, че мобилизираме цялата акедемична общност да генерира идеи, да дава предложения, но всичко потъва в пясъка. Изводът е, че държавата не работи в синхрон с образованието. На нас така ни се струва. Защото има много разумни идеи, които никога не ги приемят и никой не се вслушва в тях. Така човек започва да се отчайва в такъв момент и имигрира, влиза навътре в себе си. Или се отдава на академично печалбарство. Ходи по университетите, води лекции, не го интересува нищо. Как да мотивираме хората да работят в такива условия?

Все повече млади хора избират да учат в чужбина

Да, това е тенденция от доста години. Доколкото знам около 20 000 младежи учат в чужбина. Аз винаги се опитвам да видя доброто. Защото, когато ние не можем да предложим достатъчно добро качество, естествено е младите хора да потърсят по-доброто. Ние се стремим да създадем добро качество, но то е несравнимо, защото в който и университет по света да отидем виждаме начина, по който той е оборудван, по който функционира, как се третират студентите, има правила, които строго се спазват. Абсолютна безкопромисност в обучението, библиотеки, пълни със студенти, младежи, които пълнят залите с лаптопи, папки, учебници. Докато при нас е доста трудно това да  бъде осъществено. Защото се съобразяваме с демографската криза, държавата е задала принципа ние да зависим от броя на студентите, а не от тяхното качество.

Образованието у нас произвежда ли аутсайдери?

 Да, може да се каже, но това нещо го има и в чужбина, не е само българско явление. Разбира се, при нас е в много по-голяма степен. Заради безкрайната реформа на образованието, трансформацията на цялото общество. У нас има много университети, бълват всякакви специалности и съвсем нормално е всички те да страдат за студенти. Защото те създадоха нетипични за тях специалности. В момента има 52 висши училища в страната. В този смисъл генерираме аутсайдери. В момента това, което се прави, е едно праволинейно измерване на начина на пазар на реализация на студентите. Тази мантра, която се използва в обществото ни и от академични среди, и от бизнеса, и от политиците, това е мантрата „Я да видим колко от вашите студенти са реализирани на пазара на труда?”. Т.е. ние, университетите, сме приемани като фабрики, които произвеждат стока за пазара на труда, в случая – работна ръка. Това не е особено правилно. Това не вниква в спецификата на университетското образование.

А как е в чужбина?

Във Финландия има два типа образователни институции – едните са приложни, другите са научни. Едните произвеждат специалисти за пазара на труда, другите произвеждат хора с висше образявание, които да се реализират по много различни начини. Заради непознаване на спецификата на висшето образование и функциите на университетите изобщо в обществото, се стига да тази елементарна идея за пазарната реализация. През последните 50-60-70 години светът се развива с все по-голяма интензивност. От доста години навсякъде се налага принципът на така наречената мултидисциплинарност, създаване на специалисти, които владеят различни области на знанието. Такива, които да могат да се справят в този сложен свят, в който живеем днес. В такава посока трябва да работим и ние.

В каква посока трябва да се развива ЮЗУ?

През последните години ние израснахме изключително много, спечелихме много проекти, които са свързани с международни програми. Ние станахме международно видим университет. Името на ЮЗУ се чува от Съединените щати до Китай. Ние имаме над 120 подписани договора с чужбина. Имаме около 4-5 пъти нарастване на средствата по Програма Еразъм. Ако в началото на нашия мандат те бяха 18 000 евро за мобилност, сега са половин милион. Ние в момента имаме пари, които да осигурим на преподаватели, студенти да отидат седмица, две, три в други страни, да специализират, да общуват, да работят. Имаме и спечелени по европейски програми проекти. Разрастнахме докторантското обучение, в момента имаме над 400 докторанти. От тях между 70 и 100 са чужденци от 13 държави. Това, което за мен бе огромно възнаграждение за нашия труд бе едно момиче от университета в Брюксел. То беше цяла година на обмен по Еразъм на обучение, специалност „Психология”. Поиска среща с мен преди да си замине и каза, че е изключително впечатлена и доволна от всичко в нашия университет. Попита ме каква е възможността да прави докторска програма и в двата университета – в Брюксел и в Благоевград. За съжаление нямаме такава програма, нямаме такъв подписан договор с тях, но българският закон, който позволява двойно ръководство. Т.е. – ние можем да акредитираме и да предложим двойна програма на обучение. Когато тя разбра, че нашите програми са акредитирани и важат в целия свят, реши, че е добре да учи тук. Тя прояви интерес как може да остане на работя в ващия университет. За мен това бе изключително важно. Това са бели лястовици и това е нашият път. Студентите намаляват, това е нормално, това са естествени процеси и ние не се сърдим. Нивото на студентите пада, това също не е приятно. Начинът, по който можем да компенсираме тези дефицити, е докторантското обучение. Ако имаме някъде проблеми за запълване на бройките, за доктор нямаме такива проблеми. Там има конкуренция, борят се 5-6 човека за едно място. Тук е нивото, което ние търсим. Чуждестранните студенти също са на високо ниво. Ние в момента сме на трето или четвърто място по докторантско обучение. Наскоро получихме документи от МОН от южнокорейка, която иска да учи при нас. С невероятна автобиография, невероятна мотивация. Това са нашите бели надежди за правилното развитие на университета.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини