Илко Стоянов: Стига отчаяни ходове за болниците. Време е за решения

Илко Стоянов:  Стига отчаяни ходове за болниците. Време е за решения
Илко Стоянов, снимка: БНР

Илко Стоянов е роден в Благоевград. По професия е юрист, а от три години е заместник-кмет на община Петрич с ресор „Финанси, бюджет и общинска собственост“. Дългогодишен общински съветник в Благоевград. Преди месец напусна местния парламент, след като бившите му колеги отказаха да чуят гласа на хората за бъдещето на древния град Скаптопара и отхвърлиха идеята за обществено допитване по темата. Тогава Стоянов заяви, че общинският съвет е откъснат от своята естествена среда – да решава проблемите на хората в областния град. Като заместник-кмет на Петрич той изигра активна роля в създаването на новата Югозападна болница, която лекува пациенти от Петрич, Сандански, Кресна и Струмяни.

Успешна формула ли е сливането на здравни заведения, каква е ролята на общините за гарантиране на здравни услуги за хората, ще оцелеят ли общинските болници в Благоевград и липсва ли му работата в Общинския съвет – разговоряме с Илко Стоянов

Като заместник-кмет на община Петрич изиграхте активна роля в обединението на болниците в Петрич и Сандански в една обединена Югозападна болница. Процесът по сливането на здравните заведения беше дълъг и труден, имаше съпротива и от двете страни, но ето че обединеното медицинско заведение заработи. Успешна ли се оказа тази формула за сливане на две болници?

Формулата се оказа успешна в тези условия, при тази здравна система. Генерално погледнато има какво да се желае в здравеопазването, но това е работа на държавата. В тези условия това беше най-успешната формула и за двете общини. Вместо да имаме две малки болници, които да се конкурират една срещу друга, да се изтощават и да изнемогват финансово и кадрово, ние ги обединихме, направихме нещо по-голямо. Събрахме лекарите  -  по този начин вдигнахме нивото на компетентност, това увеличава броя на клиничните пътеки, а крайният резултат е повече здравни услуги за хората. Ако имаш четирима лекари в Петрич и четирима в Сандански, когато станат осем в едно обединено заведение, те си помагат.

Труден ли беше този процес. Може ли да дадете конкретни примери за това как се случи сливането?

Живият пример беше с Акушеро-гинекологичното отделение в Петрич - когато се наложи да спрем работата на отделението заради отпуските на неонатолозите, тъй като те са ограничен брой – само трима. При това положение се наложи да се затвори отделението в Петрич за един месец. През този месец всички раждания се извършиха в Сандански, в същата болница. Аналогична бе ситуацията и с Детското отделение в Сандански. Затвори се за месец-два, докато се намерят лекари. Всички деца бяха приети в същата болница, но в отделението в Петрич. Това помага да се движат кадрите помежду си, едно обединено заведение дава много повече възможности при днешната здравна система.

Пионери ли сте в това отношение, имам предвид сливането на болници?

Може да се каже, че сме пионери в това отношение, защото завършихме целия процес. В Шумен и Нови пазар е направено подобно обединение преди нас, но там сливането е между една голяма община и една малка община, докато при нас са две напълно равностойни общини. В момента като цифри търговското дружество дава положителен резултат, то отчита дори печалба. Обаче здравеопазването не е само цифри. Големият проблем, който доведе до това обединение, не са натрупаните задължения на петричката болница, а липсата на кадри.

Липсата на медицински кадри е проблем пред всички общини, това е проблем пред цялата държава

Това ще е големият проблем в България - след 4-5 години ще се усети много силно, когато това поколение лекари си отиде. Просто няма да има здравни работници. Има дефицит и с медицинските сестри. В цяла Европа го има този дефицит, но в България това е изключително видимо. Това неминуемо ще доведе до съкращаване на здравни заведения. Виждате какво се случва във Враца, в Ловеч, големи областни градове изнемогват, там болниците са в практически фалит, но те по-добре си знаят за какво точно става въпрос. В Петрич и Сандански посоката на оцеляване на здравната услуга беше правилна. Но трябва да надградим тази услуга като качество. На този етап дадохме стабилизация, задачата ни бе да дадем основата, да спрем пропадането. Сега предстои да  започнем надграждането. Милионите задължения на старата болница "Рокфелер" нямат никакво отношение и не тежат на новата Югозападна болница. Новото дружество няма никакви дългове.

Може би общините също трябва да се включат в процеса по създаване на свои медицински кадри. В Гоце Делчев, например, общината дава стипендии на бъдещи медици, които след като завършат имат ангажимент няколко години да работят в родния си край

Да, стипендиите за съдздаване и осигуряване на кадри за здравоепазването са нещо, което общините могат да си позволят. В Петрич ще работим по приемане на специални наредби, с които да регламентираме тази дейност. Югозападната болница лекува пациенти от четири общини - не само Петрич и Сандански, но още Кресна и Струмяни. Малките общини са само с по 1% в новото дружество, но се оказва, че те също имат нещо като "златна акция". Последният пример е закупуването на рентген за петричката болница. В Сандански не можаха да съберат достатъчно гласове "за", но с гласовете на Петрич, Струмяни и Кресна се събраха 51% и се взе решение за закупуването на рентгена. Така че създаването на наредби за стипендии е крачка в тази посока. Те ще се коментират с експерти и съветници. Идеята е да се започне работа още с учениците, да промотираме това образование, да подпомагаме финансово студенти още от първи курс. Друг вариант е да вземем студент втори-трети курс, да се подпомага от общините с ясния ангажимент да се върне да работи в родния си град за известен период от време. Съвсем нормална практика, но, честно казано, не е прилагана в своята цялост. Аз си мисля, че все повече общини и дори държавата ще започнат да прилагат тази тактика. Ние няма да измислим топлата вода, въпросът е да започнем да го прилагаме. Беше задължително да предприемем мерки да спасим двете болници – в Сандански и Петрич. Ако не се беше случило това обединение, след южният град нямаше да има своя болница, тъй като местната има огромни дългове, а след две-три години и Сандански също щеше да е изправен пред опасността да остане без медицински отделения.

Как успяхте да отчетете печалба в новата Югозападна болница? Всеизвестно е, че всички държавни и общински болници генерират огромни финансови задължения?

Преди всичко стегнахме кранчетата. Това позволи да повишим леко заплатите на хората, които работят в здравното заведение. За пръв път от много време в Петрич лекарите получават допълнителни дълготрайни-материални активи, това не е било никога. Непрекъснато искаме да ни се заплащат надлимитните дейности,. Всъщност моето лично мнение е, че лимитите са голямото убийство на българското здравеопазване. Това е нещо, което трябва да се промени, другото е и монополът на Здравната каса, но там държавата трябва да намери решение на тези проблеми. Една частна болница може да си избере колко пациенти да приеме. Една общинска болница не може да върне нито един пациент, затова е важно да ги има общинските и държавните здравни заведения. Но като дойде пациент, просто го лекуват в общинската болница. Искаме да ни заплащат това, което сме изработили, ако ни се плаща, ще има абсолютна финансова стабилност. Проблемът наистина е в тези лимити, в тези пътеки, защото някъде на 18-20 число на месеца свършваме лимитите, получава се така, че болницата лекува 10 дни за сметка на общината. Ако е натрупана някаква печалба, то тя се изяжда от останалите случаи. Но пък една МБАЛ – няма как всички отделения да са печеливши, това е друга разлика между частните и държавните и общински болници.

Бихте ли се лекували вие в Югозападната болница?

Човек се лекува, където му се наложи и където може. Според мен не булстатът лекува и не името, а лекарите.  Това противопоставяне, което беше между болниците в Петрич и  Сандански, бе изкуствено противопоставяне от едно време. Най-важно е да има здравеопазване и стремеж за качествена медицинска услуга.

Вие сте заместник-кмет на община Петрич, но и дългогодишен общински съветник в Благоевград, макар че скоро напуснахте разочарован местния парламент. Въпреки това, имате поглед каква е ситуацията със здравните заведения в областния град. В Онкологията какво се случва?

Трупат задължения като във всяка общинска болница. Според мен, бившите колеги от ОбС в Благоевград продължават да си заравят главата като щрауси в земята и да се правят, че няма проблем. В същото време проблемът е изключително сериозен. Не се взимат никакви реални решения. Един път някакви пари щяха да се дават, сега има гражданска кампания за набиране на средства за онкологията. За мен това е несериозно. Получава се едно емоционално изнудване на гражданите и бизнеса, не може така да провеждаш кампания за болницата, без да става ясно за какви параметри иде реч, това е общинска болница все пак. Тук искам да припомня нещо много важно, което се случи преди време. Ние отказахме да дадем тази болница на държавата, имаше и гласуване в миналия мандат на ОбС, в което имахме възможност да я дадем на държавата. Местният парламент единодушно отказа да прехвърли собствеността. Аз мисля, че е на път във времето това решение да се преосмисли. И най-вероятно общинската болница ще стане част от държавна болница и вероятно това ще се окаже единственото възможно решение за спасението на онкологичния диспансер.

Това добър ход ли ще бъде?

В детайли  не мога да го коментирам, държавата би помогнала оттук нататък да стабилизира финансово това здравно заведение и то да не тежи на бюджета на общината. Разсъждавайки какво се случва с бюджета на община Благоевград и, виждайки, че има кампания за набиране на средства за апаратура на онкологията, която вероятно ще завърши неуспешно, аз не виждам никакъв друг ход. Това по-скоро ми прилича на един отчаян ход, който на всичко отгоре не е осмислен. Истинският ход трябва да дава решение. Това е болница, ние трябва да сложим точната диагноза и после да я излекуваме. С дарителски кампании няма да стане.

Преди време на сесия директорът на онкодиспансера д-р Георги Георгиев се оплака, че общинският съвет отказва да разгледа проблемите на здравното заведение.

Не искам да влизам в детайли, но той идва само да чете едни отчети. В същото време не е имало сериозна дискусия по тази тема. Освен това той винаги е искал пари и, между другото, тук подкрепям кмета Атанас Камбитов, който винаги казва: Ще ви дадем пари, но кажете за какво ще ги харчите? А д-р Георгиев не казва. Този принцип на работа, на отношение между болница и община, беше налице и в Петрич. Местната управа имаше същата нагласа – искаше да знае за какво искат парите от болницата. При направено искане правехме анализ, стигнахме до извода да направим това обединение. В Благоевград ситуацията е идентична и вероятно тук ще се случи абсолютно същото.

Каква ще е съдбата на МБАЛ-Благоевград?

Ако остане тази система на здравеопазване, няма да помогне дори и съкращаването на отделения. Когато започнеш да правиш крути икономически мерки и да правиш икономии, ти започваш да лишаваш хората от здравната услуга. Здравеопазването не е търговия – не е барче или магазин, за да си позволиш принципа – да зареждам това или онова. Трябва да има широчина на това предлагане. В момента управителят тръгва с принципа – да махнем това отделение, да срежем онова отделение. За мен това е неправилно. Необходимо е да се търси надграждане на тази услуга, а не как да се съкращава отделения. Да се мисли какъв да е следващият ход. В момента всичко се плъзга по повърхността в Благоевград – имаме проблем, дайте пари.

В Петрич – затягане на кранчето, а тук?

Не знам, не съм запознат в детайли. Пак се връщам на онкологията в Благоевград -  съкращенията ще доведат до добър икономически резултат на първо време, но крие риск тези здравни работници в онкологията да напуснат работните си места. Но това от своя страна носи риск от закриването на онкоболницата. Липсата на кадри ще доведе до закриването и в момента тенденцията в Благоевград е точно такава – лекарите ще напуснат и ще си намерят по-добри условия на труд. Затова трябва сега да се търси бързо истинското решение на въпроса, а не тези симулативни дарителски кампании.  Община Петрич в първата година на нашето управление даде около 1,5 милиона лева на болница „Рокфелер”. Ако община Благоевград иска да запази общинската болница като здравна услуга, тогава общината да седне да преразгледа сериозно бюджета си, да вземе под сериозен контрол общинското си дружество и да налива пари в него по начин, че това да донесе печалба, ако, разбира се, се управлява добре. Ако налееш в повече здравни услуги,  ти инвестираш. Ако доведеш лекари, които са качествени, професионалисти, това е добра инвестиция. Благоевград е изключително добра локация да бъдат доведени лекари – светила в своята област. Нужен е добър мениджмънт, да се надгради и инвестира в здравна услуга. Направят ли се тези неща, то болницата ще почне да печели и парите на община Благоевград ще се върнат като дивиденти. Но това означава общинската управа и ОбС да разгледат този вариант с консултанти, с експерти. Не е толкова сложно, ние го доказахме в Петрич и Сандански. Сигурен съм, че и тук, ако се подходи сериозно, ще има добър резултат. Но това ще означава, че част от проявите трябва да бъдат намалени. Няма как да имаме и футбол, и Франкофоли, и онкология.

Липсва ли ви работата в общинския съвет?

Не. Тръгнах си вътрешно убеден в това, което правя. Сега считам, че в този общински съвет по начина, по който работи, няма с какво да бъда полезен. Той нищо не допринася за мен, нито пък аз мога да допринеса нещо за него и за хората.

Само в този ОбС ли е така и не е ли изчерпана тази формула за съставяне на местен парламент?

Ще перифразим един известен лозунг „Системата ни убива”. И за мен също формулата е изчерпана, трябва да се смени цялата система. Първо – 41 човека за Благоевград е много и безмислено. По-добре да бъдат по-малко хора. За мен 11 души са предостатъчни, поне хората ще ги знаят поименно. Сега местният парламент е от 41 човека, то ние не се познаваме, какво остава за хората. Може би самата система за произвеждане на такъв общински съвет вече е изчерпана, защото хората, които са вътре, сами по себе си не са лоши – специалисти, експерти. Но самата структура се превръща в орган за интереси. Политиката не е лоша дума, това, че политиците са я направили мръсна е друга тема. Но политиката като идея не е нещо лошо. Но системата е за промяна, аз съм и за въвеждане на мандатност. Не знам защо в политиката не се въведе този принцип на мандатност. След като той е успешно въведен в съдебната система и на други места. Един кмет ще кара два мандата, ще почива един мандат, за да се доближи по-близо до хората. Да, вярно е, че има един малък процент успешни кметове, което може да не прекъсват. Но те, защото са успешни и разумни, ще разберат този принцип на мандатност. Нека е този модел и при общинските съветници. Обикновено ОбС се превръща в договаряне по интереси – ти гласувай за мен, пък аз ще ти помогна после. Сбъркан е моделът още в самото начало. Лошото е, че и хората влязоха в този сценарий, но мисля, че този модел е стигнал до ръба и предстоят някакви промени. Трябва много сериозно да се работи не само на държавно, но и на местно ниво. За мен местните проблеми са много важни.    

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини