Иван Стоянов: България плаща с кръв цената за свободата си

Admin 04 Март 2018 17:51 Интервю 0
Иван Стоянов: България плаща с кръв цената за свободата си
Иван Стоянов

Иван Стоянов е заместник-областен управител на Благоевградска област. Той е историк по образование, завършил е ЮЗУ "Неофит Рилски". Как приемаме днес историческото събитие, което преди 140 години поставя България на европейската историческа карта. Можехме ли сами да извоюваме своята държавност, за болезнения път от Сан Стефано до Берлинския договор, за бъдещето на Балканите и за това какво е 3 март за Пиринска Македония, коментираме с Иван Стоянов

България има малко исторически събития, които не ни разделят. Освобождението би трябвало да е точно такова историческо събитие, но през последните години сякаш и тук се появиха разделителни линии

Ако трябва да бъдем честни, този русофило-русофобски спор е съществувал винаги, но напоследък наистина се разпали с нова сила. Дискусията дали свободата ни е подарена на върховете на руските щикове или не, дали трябва да сме благодарни на Русия или не, всъщност започва още в първите години след освобождението. Дори Патриархът на българската литература Иван Вазов в своето стихотворение "Опълченците на Шипка" пише за точно този проблем. "Нека таз свобода да ни бъде дар. Нека! Но ние знаем, че в нашето недавно свети нещо ново, има нещо славно, що отговор дава и измива срама и на клеветата строшава зъба", пише Вазов. Защото и тогава е имало хора, които са обяснявали как ние трябва да сме вечно благодарни на Русия.  Исторически факт е, че България на 3 март възкръсва на политическата  картата на Европа след поредната Руско-турска война. От 16 век Русия започва да си пробива път към Черното море, има няколко десетки такива войни, а тази от 1877-1878 година е поредната за Русия. 

Трябва ли да приемаме емоционално ролята на Русия в освобождението на страната ни? 

Това е възкръсването на България. На тази дата, със Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март, са очертани границите на българската държава. Разбира се, че трябва да сме благодарни на Русия. Трябва да бъдем и признателни, но да казваме, че Русия ни е освободила, само защото ние сме били много добри хора и защото е имала сантиментални чувства към българите, не е вярно. 200 години преди това, Русия започва да следва своята имперска политика, първо като си изовюва правото да защитава православните на Балканите - молдовци, власи, сърби, гърци и българи, и последователно всички балкански страни получават своята свобода, автономия, независимост вследствие на Руско-турски войни. През 1828-1829  година, след Руско-турска война, Гърция получава независимост. През 1806-1812 година друга Руско-турска война е започната, за да помогне на сърбите, които вдигат въстание и са в тежко положение. След Кримската война Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия и вече след Руско-турската война през 1878 година, която ние ще наречем Освободителна, защото България тогава възкръсва, освен нашата страна, която е ситуирана вече като някакво държавно образувание, тогава Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимостта си със същия този Санстефански мирен договор. За нас 3 март е национален празник, защото България възкръсва на политическата европейска карта. Впоследствие, няколко месеца по-късно, Берлинският конгрес орязва територията на Санстефанска България, която и до ден днешен е идеал за българските националисти, защото тази територия е съобразена с границите на Българската екзархия и най-пълно покрива българското етническо землище.

Можеше ли България сама да извоюва своята държавност и имаше ли механизми за това Берлинският договор да не бъде толкова жесток към нейната територия?

Не. Веднага след завладяването на българските земи в средата на 14 век, защото най-новите исторически изследвания показват, че България не пада под турско робство през 1396 година, а българска държава съществува поне 30 години след това, та през всичките тези векове българите се опитват, за разлика от всички останали балкански народи, да  извоюват независимостта си с поредица от въстания. Но веднага след падането на България под турско робство започва една борба, която се изразява през няколко десетилетия в големи въстания и българите до 1876 година не спират да опитват да извоюват независимостта си. Но близостта на българските земи до центъра на Османската империя - Цариград, както и фактът, че българските земи изхранват същата тази империя, правят освобождението със собствени сили много трудно. Пак искам да подчертая, че никоя от съседните балкански държави не извоюва своята независимост сама. Всяка една от тези страни получава държавността си след Руско-турска война. Победата на руското оръжие помага на гърците да ситуират своята държава, след това на сърбите, след това на Влашко, Молдова и Черна гора. Всички те са резултат на победоносна за русите Руско-турска война. 

А Берлинският договор?

България изобщо няма думата там. Организаторът на Берлинския конгрес, канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк, казва: "Ние сме се събрали тук да осигурим мира в Европа, а не щастието на българите". И още по-показателно - не само българите, чиято съдба решава този договор, представителите на Османската империя също не са поканени. Те присъстват там, но като чакащи да им съобщят решенията на Великите сили. Така че съдбата на България е била решена от същите тия Велики сили. До това жестоко орязване на териториите на страната ни се стига, тъй като се е смятало, че една голяма България, която се е очертавала на Балканите, ще бъде проводник на руско влияние.

Днес имаме ли някакъв комплекс по отношение на Русия?

Да, имаме комплекс, защото ние сме заети прекалено да благодарим. Да, ние трябва да благодарим за това че руснаците са повели тази борба, но да не забравяме, че ние сме платили цената за тази свобода. Защото българските цивилни жертви по време на Руско-турската война са над 20 000.  От руска страна са дадени 200 000 жертви в цялата война. Допреди 30 години, да кажем, се премълчаваше фактът, че тия 200 000 жертви, от които около 100 000 са дадени пряко в боевете, другите са издъхнали от болести и раните си, са дадени на Балканския и на Кавзазкия фронт, защото Русия воюва на два фронта. И на Балканския фронт убитите са около 12 000. А жертвите на цивилното българско население са два пъти повече. Преди битката за Шипченския проход, армията на Сюлейман паша извършва невиждано клане в Стара Загора и околните селища, в което са избити над 15 000 души. Това е клане, пред което Батак бледнее. Около 10 000 жени и девойки са вкарани в концетрационен лагер и турските войници са се гаврили с тях няколко дин, след това ги продават на робските пазари в Цариград и в Мала Азия. И да твърдим, че не е имало робство, това са абсурдни неща. Това са факти - робини се продават и след потушаване на Априлското въстание, и по време на Руско-турската война. 

А сега свободни ли сме?

Всеки човек е свободен, ако се чувства свободен, защото свободата е дело на собствената ни мисъл. За съжаление, ние често си слагаме прегради. Мисленето ще ни направи свободни. И знанието.

Какво е 3 март за Пиринска Македония?

Пиринска Македония посреща 3 март като свободна територия само в днешните териториални общини Симитли и Благоевград. Оттам надолу 3 март не се е състоял и най-интересна е съдбата на Горна Джумая. Градът е освободен, със свое управление, и близо година по-късно е върнат в пределите на Османската империя. Защото пък през лятото започва Кресненско-Разложкото въстание, което продължава няколко месеца и чак в началото на 1879 година османската власт се завръща в Горна Джумая. Иначе жителите на Пиринска Македония са очаквали освобождението, защото територията на Санстефанска България обхваща не само днешната територия на Пиринска, но и на голяма част от Беломорска Македония. Но за съжаление, поради желанието на великите сили да не си развалят рахатлъка, границите са орязани.

Днес зависими ли сме от великите сили?

България като малка държава винаги е била зависима. Всъщност, няма държава, която да е напълно независима. Въпросът е хората, които управляват България, да отстояват с по-твърда рка българските интереси, така както го е правил Сефан Стамболов, който загива от ръката на българин, за съжаление.

А Балканите? Ще се успокои ли най-накрая това врящо гърне?

В момента предизвикателствата са такива, че ако всички на Балканите не си подадем ръка, така, както е трябвало да го направим преди 600 години, ще повторим историята отпреди 600 години. Защото тогава османските турци далеч не са били тая страховита сила, която става сто години по-късно. Те са могли да бъдат победени и върнати обратно в Азия. Но за съжаление между балканските държави тогава е имало огромно недоверие.

Същото недоверие го има и днес

Да, има го и сега, защото това недоверие се преекспонира в съзряването на балканските нации през 19 век и всяка, развивайки своя собствен национализъм, обрича правата на другите. Всяка една от балканските държави развива своя национална идея и за нещастие на българите, тъй като ние владеем най-хубавата част от Балканския полуостров, всичките тези национализми се развиват в наш ущърб. За това трябва да преодолеем двувековните вражди, които ни се насаждат понякога и отвън. 

Ще успеем ли да "заровим томахавките"?

В момента имаме точно такъв шанс. С европредседателството, което България пое, имаме шанс малко от малко да преодолем това недоверие. Инициативата за интегрирането на Западните Балкани работи точно в такава посока. 

А искрени ли са балканските лидери в усилията си да преодолеят дрязгите?

Мисля, че са искрени, защото се видя, че няма какво да делим. Не искам да звуча страшно, но врагът е пред портите ни. И ако в момента ние продължим да се караме за разни неща, няма да можем да посрещнем предизвикателствата на 21 век. А заплахата е пред нас.

Говорите за така наречените неоосманистки амбиции на Турция?

Абсолютно. В момента Турция има мощна армия, много добре и модерно въоръжена. Но икономиката й не отговаря на нивото на армията. А от историята знам, че когато тези две нива не са равнопоставени, проблемите се изнасят обикновено навънка. За съжаление, една от възможните посоки е към България и въобще балканските държави като цяло. Сега в момента Турция се занимава със Сирия, но там проблемът ще се реши вече. Когато един човек с диктаторски наклонности достатъчно силно затвърди властти си вътре в държавата, нещата не са добри. Аналогията с Русия, с 20-те и 30-те години по времето на Сталин, е плашеща. 

Да ви върна към националния ни празник. Как трябва всеки един от нас да отбележи този ден?

Трябва да го отбележим като истински национален празник. Това е денят на възкръсването на Третата българска държава. Трябва да го празнуваме обединени, така както пише на сградата на на Народното събрание, защото само, когато сме обединени, тогава сме силни.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини