Д-р Илко Дренков: Македонизмът е вече в миналото

Admin 16 Октомври 2017 14:33 Интервю 0
Д-р Илко Дренков: Македонизмът е вече в миналото
Илия Дренков, снимка: Личен архив

Илко Дренков е роден през 1972г. в град Сандански. Възпитаник е на Езикова гимназия “Акад. Людмил Стоянов” в Благоевград. Завършил е история в Югозападен университет “Неофит Рилски”. Работи в Американския университет в България. Статии, поезия и есета е публикувал в национални, международни, регионални, печатни и електронни издания. Доктор по история от септември 2012 г. с тема „Македонският въпрос в българо-британските отношения 1919-1941г.“ Посвещава своя научен интерес в изследване на британската външна политика относно Югоизточна Европа, и по-специално отношението ѝ по Македонския въпрос. Плод на неговите научни изследвания е книгата му „Великобритания и Македонският въпрос (1919 – 1949)“.

На 16 октомври от 17 часа в Исторически музей - Благоевград, съвместно с Югозападния университет «Неофит Рилски», ще бъде представена новата книга на доктора на историческите науки Илко Дренков - «Великобритания и Македонският въпрос(1919-1949)».

Д-р Илко Дренков, с вещината на задълбочен изследовател, повежда читателя в дебрите на имперската политика по Македонския въпрос от 1919 г. до 1949 г. Любителят на стойностните исторически анализи, основани на автентична документация, няма да остане разочарован/ Доц. д-р Димитър Митев

Доктор Дренков, кое ви провокира да напишете тази книга?

„Великобритания и Македонският въпрос (1919-1949)“ е плод на моя интерес по проблемите, свързани с Македония. През 2012 г. защитих докторска дисертация на тема „Македонският въпрос в българо-британските отношения 1919-1941 г.“ Още тогава си поставих задачата да споделя с читателите ролята на Британската империя по Македонския въпрос в един по-дълъг период от 30 години, който съвпада с еволюцията на сръбско-югославския македонизъм. В годините след Втората световна война комунистическите режими надделяват в Югоизточна Европа и македонизмът придобива форма на етнически инженеринг за противопоставяне на българския характер на населението във Вардарска Македония, а за малък период от време и в Пиринския край. Множеството документи от Националния архив в Лондон ми дадоха основа да разширя обхвата на темата до 1949 г., когато Македонският въпрос бе предопределен от противопоставянето на блоковете за десетилетия наред.

Винаги ли Великобритания е играла пагубна роля за България?

Всяко обобщение ограничава детайлният анализ и няма научна стойност, и няма еднозначен отговор за и против. Британската империя е от основните създатели на Берлинския договор от юли 1878 г., който отхвърля бляна за Санстефанска България, но Великобритания подпомага признаването на Съединението от 1885 г. Лондон е домакин при формулирането на неуредените балкански взаимоотношения след Първата балканска война, но „лудостта на Данев и Фердинанд“, както се посочва в британските документи, губят плодовете на този мир. Трябва да се отбележи голямата заслуга на Лондон за решаване на Петричкия инцидент от октомври 1925 г., когато гръцки военни части нахлуват за седмица в Петричко и спират по дипломатически път разрастването на конфликта. Има наличие на добра дипломатическа взаимовръзка между София и Лондон за периода между двете световни войни, защото и двете държави се стремят за запазване на мира. България пледира за мирна ревизия на Ньойския договор и Втората световна война повдига нерешените проблеми с нова сила, като Великобритания и България отново са в противникови лагери. След Втората световна война Британската империя вече не е водещата световна сила и в преговори със „съюзниците си по неволя“ индиректно помага на България в сложния триъгълник на взаимоотношения между Тито, Димитров и Сталин, като забавя подписването на всякакви договори, докато не бъде приключена следвоенната мирна конференция в Париж от 1947 г. Управляващите в България се чувстват по-силни и извеждат преговорите с Югославия до окончателно приключване на възможността за създаване на Южнославянска федерация, 100 години след  първоначалната идея на Гарашанин.

Какви паралели и разлики могат да се направят между политиките на Русия и Великобритания спрямо България и региона?

И двете държави са били империи и са следвали своите стратегии за надмощие и контрол. Британската империя в продължение на няколко века ограничава експанзията на Русия към топли морета и не допуска фрагментацията и разделението на Югоизточна Европа от Австро-Унгария и Русия. От тука следва и британската политика спрямо България – от скептицизъм и недоверие като към руски сателит в 1878 г. , до подкрепа и утвърждаване при Стамболов. Великобритания полага големи усилия да привлече България в двете световни войни в своята орбита, но и двата пъти не успява. С Втората световна война, и отстъпването на водещата позиция от Великобритания на САЩ и СССРи последвалото блоково разделение, предначертано от Ялта, предопределя доминантната роля на Москва до края на студената война във всички държави от Югоизточна Европа, с изключени на Гърция и Турция.  СССР, за разлика от Великобритания гледа на България като на нещо което и се полага още от заявката на Екатерина Велика за трети Рим и стопанисването на православния свят се трансформира в управления на комунистически блок.  В крайна сметка няма как България да е доволна от която и да е имперска политика, но пораженията нанесени от комунизма са далеч по-катастрофални и усещаме последствията им и днес.

Успешна ли е политиката на Великобритания по Македонския въпрос в разглеждания от вас период, и каква е ролята на Чърчил?

Политиката на Великобритания по Македонския въпрос е успешна до навечерието на Втората световна война, или изразено с математически знаци изразено – успява 1/3, а именно в Егейска Македония, в Гърция. Вследствие на малоазийските гръцки бежански вълни и последвалото им заселване в Егейска Македония в комбинация с договорите за взаимна и доброволна обмяна на население между Гърция и България – Македонският въпрос е изтласкан на север.  Т.е. след Втората световна война, като заслуга на британската политика в региона е запазването на Гърция от пораженията на комунизма и македонизма. За съжаление, на север, в България и Югославия нещата са далеч по-драматични и чак в днешно време се търси спокойствие и окончателно решение в рамките на Обединена Европа. Чърчил не обича България и смята, че тя трябва да плати за своите избори и в двете световни войни. Той е ревностен прокламатор за отваряне на втори фронт в Югоизточна Европа, като се надява така да възпре експанзията на комунизма на Сталин в региона, но не успява да убеди САЩ. Това предопределя възхода на комунистическата доктрина, от която следва и трансформация на Македонския въпрос и окончателното му попадане му под опеката на Кремъл.

Как приехте новината за признаване на българско малцинство от страна на Албания и какво следва от тук нататък ?

Това е положителен знак и очертава възстановяване на историческа справедливост, която бе наранена в годините на социализма и след него. С този акт Албания заявява своята демократична същност и желание за членство в ЕС. Това е много ясно послание за всички – как трябва да се действа в модерния политически свят, където градивни могат да бъдат само взаимното зачитане и толерантност. За Република Македония е много видимо посланието за наличието на български етнически общности през две граници и това признание в комбинация с договора от 2 август 2017 г. би следвало да внуши, на който и да е на власт в Скопие, че трябва да се зачита с еднакво уважение самоопределението като българин и македонец. За всички е ясно, че близо 70-годишният период на конструиране на македонизма като антитеза на българския корен и същност е вече в миналото. За България също има поуки, а именно че трябва да се превъзмогне паренталното и назидателно отношение към нашите събратя във Вардарска Македония и с много толерантност и без размахване на пръст, а само с любов и търпение да подпомогнем естественото взаимно уважение до етап, когато македонец и българин ще се отърсят от напрежението на миналото и ще бъдат отново синоними.

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини