Петър Наков: Да помагаме на деца с увреждания е наша мисия

Петър Наков: Да помагаме на деца с увреждания е наша мисия
Снимки: Личен архив

Петър Наков е на 38 години от разложкото село Бачево, а от 35 години си има вземане-даване с конете. Причините за това са две. Първата е баща му Иван Наков. Мъжът е дипломиран треньор по конен спорт от Тракийския университет, започнал работа в конефермата на селището през далечната 1968 година. След промените през 1989 г. за известно пробва да се занимава с друго нещо, но не може без конете. И през 2000 г. отваря собствената си конеферма „Пери Волас” /от персийски език-красиво място/. Втората причина за страстта на Пепи е родното му място, където конят е на особена почит, дори е „скочил” в герба на Бачево. Наскоро младият коневъд получи престижно отличие за най-социален проект за подпомагане на деца с увреждания от Националния конкурс за европейска награда за млади фермери.

Защо е толкова важно за вас да работите с деца с увреждания?      

Да работим с тези деца за нас не е просто ежедневие, а мисия. Затова и се съгласих да участвам в този конкурс. Убеди ме моят консултант по проекта. Семейството ни се занимава и с биологично земеделие, и с конната база. Но не забравяме социалната си дейност. Вече над 10 години се опитваме да помагаме на децата с увреждания. Работим и индивидуално с тях, и с групи. Както и с възрастни с увреждания. Но трябва да се прави системно, а не инцидентно, за да има резултати. Зимата не е подходящо време, тъй като е студено. А за нас най-важно е на децата да им е комфортно. През другите три сезона не е проблем всеки ден да приемаме малчугани и да даваме всичко от себе си за подобряването на тяхното състояние. Винаги мислим за тях. Защото хипотерапията, терапевтичната езда, помага много на хлапетата. Деца, които не говорят, проговарят след десетки езди. Други прохождат с помощта на конете. Те страдат от тежки заболявания – Детска церебрална парализа, Синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Променя се върху конете дори погледът им. Ездата има за тези дечица огромен ефект. Все пак трябва да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лечение. Ездата позволява на ездача да усети движенията на животното, които въздействат на самия него. Понякога самото общуване между човека и коня действа оздравително. Няма нищо по-хубаво от щастливия детски поглед, когато детето е върху гърба на коня. Това ме кара да съм убеден, че да се занимаваш с коневъдство има смисъл. Защото си полезен не само на себе си, но и на другите.

Какви условия предлагате на своите гости?

Разполагаме с нова и модерна конна база, построена и отворила врати преди повече от 4 години. Направихме я с помощта и на европейски средства по Програмата за развитие на селските райони. Построихме къща за гости в типичен за региона архитектурен стил, тук работи и заведение. Конюшнята е удобна за конете, има 20 бокса за животните, както и 5 полубокса. Вече не ни стигат боксовете, разполагаме с 28 коня, развиваме се, защото работим здраво и отговорно. Обучаваме четириногите на двата манежа – тревен и пясъчен. При нас има доста нови коне, стопани пък оставят на пансион в конюшнята своите животни. Правят го хора не само от Пиринския край, но и от София. Причината за това са добрите условия за престой, за обучение, за работа с четириногите тук.

Изисква ли много работа поддръжката на базата?

Никак не е лесно да се поддържа цялата тази конна база. Грижите за конете са от сутрин до вечер. Всеки ден се хвърлят литри пот от всеки един работник. Трябва да се почисти, да се нахранят конете, да се оседлаят, да се работи с тях, да се обучават. Учим ги да прескачат препятствия. Младите коне ги обяздваме, предлагаме разходка с каруца през лятото, а през зимата – разходка с шейна. Ако има болни животни, ги лекуваме. Наели сме двама работници, те са нашите конегледачи, предали сме им най-важните уроци как да се държат с четириногите, как да се грижат за тях. В кухнята пък ни помага една жена. През летния сезон баща ми и майка ми са на лятната база „Перивол” в Рила планина, те се занимават с езда в гората, с планински плеходи. Това се търси все повече и от българи, и от чужденци. В момента там е истински рай за тези, които обичат конете и ездата, защото е прохладно, близо до реката е.    

Само ездата ли привлича клиентите тук?

Не, предлагаме много съпътстващи прояви. Все повече фирми идват при нас, правят  тиймбилдинг за своите служители. Организираме на клиентите ни културни вечери, обличаме ги в носии, наемаме аниматори. Съпругата ми Ива създаде Сдружение за изкуство и култура „Ортосия”. Целта й е да обогатява традициите чрез съвременни форми на изкуство. И за нейната организация една от основните задачи е да подпомага социално слаби, инвалиди, хора в неравностойно положение и лица, нуждаещи се от грижи. Съпругата ми отговаря с екипа си за отдиха на клиентите след ездата. Организира и много събития - сватби, рождени дни, старинни вечери, занимава се с декорация. Работи с болните деца след ездата, рисуват, занимават се с приложни изкуства. Допълва страхотно нашата основна дейност. Гарантираме за отличната организация на всяко едно събитие тук, Ива е завършила журналистика. Аз съм завършил НСА, специалност „Конен спорт”, мога да съм учител, мениджър, да работя в МВР като методист по физическа подготовка. Но тук си тежа на мястото. Дъщеричката ми Валерия е само на 9 месеца, беше само на 3 месеца, когато я качих на гърба на един от конете. Вярвам, че ще наследи любовта ми към тези чудни животни.

Няма ли предложение, което може да те изкуши и да те раздели с конете?

Моето призвание са конете, откакто съм проходил, съм върху гърбовете на тези великолепни животни. Яздя от тригодишен. Не спираме да работим и като коневъди, баща ми Иван Наков е правил това още преди 1989 година. Купуваме специални жребци, опитваме се да подобряваме местните породи, да имат по-висок ръст, да са по-темпераментни, да са с повече енергия. Това са най-благородните животни, не понасят грубо отношение, това може да ги травмира, да ги депресира. Допирът с тях за мен е магия. Те са доверчиви, тук всички коне са обучени, рутинирани. Искат само две неща – добро отношение и хубава храна. И си вършат работата перфектно, при нас се отглеждат предимно местни породи, кончетата не са претенциозни, понасят добре и планинския терен, и тукашната храна.

Каза за хубавата храна. С какво ги храниш?

 Храня ги с биологична храна, притежавам сертификат, че се грижа за биологични ливади, люцерната е не само чиста, но и много полезна за животните. Грижа се и за калифорнийски червеи. Те преработват оборския тор, по този начин се произвежда биохумус, с който наторявам ливадите с люцерната. Така затварям целия цикъл. Градините на майка ми - и цветната, и зеленчуковата се развиват повече от добре благодарение на биохумуса. И цветята са прекрасни, и зеленчуците – много вкусни, вкусът им е различен, по-добър от този на останалите зеленчуци, които не се наторяват с биохумус. Много хора от нашето село Бачево идват, за да търсят биохумус. С него променят и почвата, и вкуса на зеленчуците. Гощаваме гостите си с домашна храна, с био продукти в нашето заведение. Успях да си купя необходимия трактор с челен товарач, за да се грижа по-лесно за червеите. Нужно е оборският тор да се полива обилна с вода, за да може червеите да го усвоят по-добре. Носим тора от боксовете на конете направо при червеите. Няма отпадъци, няма замърсяване на природата.

Построихте базата в началото на с. Бачево по европейски проект. Спазвате ли всички изисквания на програмата?

Тегаво е да си имаш работа с европейските програми. Не са проблем за мен, за баща ми, за семейството ни множеството щателни проверки, защото си вършим съвестно работата и не правим никакви компромиси. Всичко тук е професионално. Но се налага да попълваме куп документи, под мониторинг ще сме 7 години, така е по договор, сега е петата година. За този седемгодишен период конната база трябва да работи като такава, да не се променя предназначението на този обект. В противен случай ще се наложи да връщаме парите, които сме получили по програмата. Проверяват ни какви ли не институции. Тежи ни само бумащината, превърнали сме се в счетоводители. Понякога от писане не ни остава време да вършим същинската си работа. Един човек трябва само с това да се занимава. На държавата не разчитаме, но не се и оплакваме от някакъв натиск от страна на държавни чиновници. Изпълняваме изискванията и по програмата, и по нашено законодателство. Вярваме и разчитаме на собствените си сили. Правим всичко от сърце и душа. Да сме всеки ден с конете не е просто работа или хоби за нас. Не го правим по задължение, а от любов, което обяснява нашата всеотдайност. Това осмисля живота ни – на мен, на баща ми, на майка ми, на съпругата ми, на цялото ни семейство. 

 

Коментари

  1. Елена
    Иве, браво на теб и съпруга ти.Продължавайте все така напред.Браво!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини