Зоран Джорлев: Пренасяха тайно плочата с песента за Гунди и Котков

Зоран Джорлев: Пренасяха тайно плочата с песента за Гунди и Котков
Зоран Джорлев

Зоран Джорлев е македонски музикант и композитор. 50-годишният творец е директор на Националния ансамбъл за народни песни и танци на Македония – „Танец”. В последните години със своя ансамбъл прави съвместни концерти с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци – Гоце Делчев. Поредната, но не и последна изява на двете формации бе на 4 май в града под Пирин по повод 114-годишнината от гибелта на великия български революционер Гоце Делчев. Зоран Джорлев е син на македонския музикален творец Наско Джорлев, наричан в родината си Великан на македонската народна песен, който е автор и на прочутата „Балада за Гунди и Котков”.

Често определят Балканите като буре с барут. На какво се дължи – на душата ни, на нрава ни, на манталитета ни? Какво е обяснението на това през погледа на един творец?

Не знам коя е причината. Много пъти дори не искам да разсъждавам над този въпрос. Ние творците сме малко по-друг тип хора. Да не ме разберат погрешно, но приемам нещата като космополит. И не искам някой да ми каже, че не съм себе си, а съм това или онова. Но трябва да има разбиране, да има диалог, да се ценим едни други. Нека балканските народи постигнем съгласие. Защото, когато двама се карат, трети печели.

Баща ви е автор на песента за Гунди и Котков. Разказвал ли ви е защо и как е написал „Балада за Гунди и Котков”?

Искам най-напред да подчертая, че за мен татко ми е най-големият учител в живота ми. Голям космополит. Човек, който много обичаше фолклора и много уважаваше и съхраняваше македонската народна музика. Написа много хитове за това време – „Земи огън, запали ме”, „Не казвай, либе, лека нощ”, „Дедо мили, златни” и още много други. Разбира се, че сред най-успешните му проекти бе и написаната от него балада за вашите велики футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков, които загинаха в катастрофа на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Много съм горд с него, всичките негови песни са много успешни, защото са част от живота, от битието ни. В тях няма нищо измислено, всички написани песни са за конкретни хора, за конкретна история, за конкретна трагедия. Ще ви разкрия, че в момента пиша книга за баща ми, не бързам, след 2-3 години ще излезе. Надявам се, че това ще стане. Само да сме живи и здрави. Той правеше много концерти в България в онези години – 50-те, 60-те години на миналия век. Разказвал ми е за тях, споделял е, че е имал страшно много приятели в България, имаме и много роднини, които са избягали от Кукушко, за да дойдат в България. Много наши роднини са в София, родственици имаме и в Пиринския край. Той търсеше да има интересна история, за да я превъплъти в песен. Той написва текста, а след това създава музиката. Не е тайна, че „Балада за Гунди и Котков” е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подинаваше с лека ръка, не се позволяваше. И се преследваше.

Какви проблеми е имал баща ви с властите?

Песента бе спряна да се разпространява, плочата също така. Пречеха властите. Бил съм на 18-19 години, заедно отидохме в звукозаписната компания „Дискос” в град  Александровац, там беше директорът й. Призна ни, че идвали хора от България с куфари, в тях крили плочи и ги носели обратно в България, за да разпространяват нелеглано баладата за Гунди и Котков. Баща ми е обявен едва ли не за вътрешен враг заради тази балада, която бе посветена на трагичната смърт на двама велики футболисти на България. Имало е масирана атака срещу него. Не признавали постиженията му, имало удари и срещу други негови песни, които били харесвани от народа, но не и от тези, които са на власт. Никога обаче не се отказал от творчеството си, не се отрекъл от нито една своя творба. Това е съдба, не можеш да спреш нито една песен, не може да я откраднеш, музиката няма граници. Каквото и да са правили, колкото и да са се мъчили, песента остана жива. Нито нашите, нито вашите власти успяха да я спрат. И ми е много драго за това. Когато направиш нещо хубаво, независимо дали книга или песен, това остава във вечността, ако е позитивна и успешна. Аз самият съм оптимист, не обичам негативни хора, буквално бягам от тях.         

Гостувате в град Гоце Делчев с част от Ансамбъл „Танец”. Давате ли добър пример на политиците с това съвместно мероприятие в памет на големия български революционер Гоце Делчев?

Обикновено творците трябва да бъдем пример не само за политиците, а за всички. Така трябва, това помага народът да се обединява, както ние се обединяваме. Все пак сме в 21-ви век, специално ние, които се занимаваме с тази фолклорна култура, трябва да бъдем пример за всички. Да се надяваме, че даваме добър пример, кой как ще го приеме и разбере е отделен въпрос. Много ми е приятно, че вашият градоначалник на Гоце Делчев – Владимир Москов, е човек с голямо сърце и модерни разбирания. Той много обича творците, народната музика, фолклора. Затова сме тук. Да кажем, че на една обща сцена можем да направим много заедно с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.

Често сте в Гоце Делчев, както и нашият ансамбъл – в Македония. Какво ви обединява толкова силно?

Да, така е, вече не броя колко пъти сме заедно на сцената тук или в Македония. Няколко пъти ги канихме в нашата страна, бяха на откриването на Балкански фестивал, бяха част от нашата програма в Охрид, където показаха своя талант. Бяха и за Деня на славянската писменост и култура. Много ми е приятно, че никога не съм сгрешил, когато съм препоръчал Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци да участва в различни музикални прояви в Македония, защото винаги са правили нещо качествено и красиво. Представят се перфектно на всики фестивали. Събира ни музиката, тя е велико нещо.

Не е ли време някои политици от двете държави да спрат да търсят разделителни линии между България и Македония и да заложат на обединението?

Аз искам и се опитвам да бъдем пример за политиците. Постоянно обаче страня от политиката, не искам да се занимавам с нея. Който се е намесил в политиката, не е останал дълго време чист. Мисля, че творчеството и политиката не трябва да вървят заедно. Нека са отделно. Аз като творец имам проблеми – известен съм в Македония с името си. Свиря вече повече от 40 години, толкова време съм на сцената и този проблем го имам, не го крия. Свиря за някоя политическа партия, а все ще се намери някой, който да ме посочи с пръст и да каже „Ето този свири за тази партия”. Постоянно това го повтаряме на младите, ние свикнахме с това, но на младите генерации това не им е ясно. Много са тези песни, които се пеят в тази част на България и в Македония. Както казваме, песента трябва да се пее, а не да се разправяме къде, какво, защо и на кой е. Да не делим песните и музиката. Трябва да се пеят песните и да не се сърдим един на друг. Седма година съм начело на Ансамбъл „Танец” и работим най-професионално, доколкото можем, целта ни е да поддържаме постоянно високо ниво. Качил съм го на върха и го държа там - на върха. Така трябва да бъде за един държавен ансамбъл, ние сме единственият професионален ансамбъл в Македония и трябва да останем на това високо ново. Ние сме най-добрата организация, затова държим ниво и сме пример, защото ние сме като националният отбор на България по футбол, а всички други са тимове „А”, „Б”, „С”... Вземаме най-добрите играчи при нас. Имаме непрекъснато покани за чужбина, юни месец ще ходим в Черна гора, после сме на други места. Гледаме да сме навсякъде на Балканите, ще пеем заедно със Сръбския ансамбъл, искам да се сплотяваме с всички балкански народи. Ние сме една шепа на Балканския полуостров и сме длъжни да се държим заедно, да се обединяваме, а да не се разделяме. Да пеем на сцената всички балкански ансамбли всякаква музика – българска, македонска, сръбска, албанска. Нашата балканска музика я изучават навсякъде – във Франция, в Швеция, Норвегия, Дания, та камо ли ние да не си я ценим. Неврокопският ансамбъл трябва да си задържи нивото и се надявам, че ще реализираме други общи проекти. Говорим на тази тема с кмета Владимир Москов, но няма да ви открия какво ни предстои. Поне засега. Но се надявам, че ще бъде много интересно.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини