Иван Сабахлъков: Най-хубавият човек в България е обикновеният селянин

Admin 06 Април 2017 19:39 Интервю 0
Иван Сабахлъков: Най-хубавият човек в България е обикновеният селянин
Иван Сабахлъков, снимка: ИлинденПрес

Иван Сабахлъков е роден през 1966 г. в Хаджидимово. Започва кариерата си като преподавател в основното училище в родния си град, но от 2002 г. се отдава на земеделието. Отглежда тютюн и зеленчуци. Има консервна фабрика за преработка на плодове. Осигурява работа на 80 души. Години наред вярва, че протестите са единственият начин днешните държавници да чуят проблемите на малкия човек. Затова организира десетки бунтове и протести на земеделските производители и фермери в региона, с които се опитва да извоюва правата на българския земеделец. Днес, вече уморен от протести, той призна, че ще участва в учредяването на първата Селска партия у нас, за да защитава правото на българския селянин да работи и да живее достойно. ИлинденПрес публикува интервю с Иван Сабахлъков, дадено от него през 2015 година. Днес, то звучи също толкова актуално, както и преди две години - просто, защото у нас нищо не се е променило. Публикуваме разговора с разрешението и знанието на Иван Сабахлъков

Господин Сабахлъков, как изглежда страната ни в момента през очите на един земеделец?

Държавата ни е на същия хал, както преди 15-20 години. За съжаление нищо не се променя към добро. Финансови кризи, банкови удари, срив на ценностната ни система - един безкраен тъжен кръговрат. Страната ни заприличва все повече на пирамида, чиято основа е куха. За съжаление нашите държавници не проумяват, че основата е именно селото. Малките населени места опустяха, тъй като всеки отива да търси препитание в големите градове. На село не останаха хора, които да работят и да произвеждат. България се превръща в къща без основа.

Какво е вашето обяснение, защо става това?

Проблемът е, че все се напъваме да сме европейци, ама не осъзнаваме, че манталитетът ни е ориенталски. Ако искаме нещата да потръгнат, трябва това да променим. Имаме умни млади хора, оценени в цял свят, имаме умни лекари, математици, предприемачи, а в същото време продължаваме да живеем мизерно. Значи някъде бъркаме. Нужно ни е ново съзнание, което да ни направи истински уважавани в Европа. Имаме примера с политиците - уж все си избираме нови лица, а поведението им е едно и също. Никаква чуваемост към проблемите на обикновените хора, никаква обратна връзка. За избирателите се сещат само когато има избори, през останалото време не мърдат от столицата.

Кой е най-големият проблем пред родния земеделец?

За съжаление през последните години българинът се превърна само в консуматор. Европа произвежда, ние внасяме продукция. Всички държави са си извоювали достойни евросубсидии за сектор земеделие. При нас положението е друго. Преди няколко години, когато премиерът Бойко Борисов и земеделският министър Мирослав Найденов предупредиха гърците, че ако не вдигнат блокадите на българо-гръцката граница, ще ги съдим, Георгио Папандреу написа статия за един вестник, в която заяви, че народ, който през 3-4 години си сменя управниците, не може да му дава акъл. Ами за съжаление той се оказва прав. Нали същото е и днес - непрекъснато се люшкаме от едната крайност в другата. А такъв народ никой не го уважава.

Не бива да имаме толкова ниско мнение за себе си

Напротив. Мислим, че сме много умни, ама не сме. Или пък за много трудолюбиви, но и това не е вярно, щом сме си оставили държавата да е на тоя хал. Който е работен, си е подредил страната, който е умен, си е създал закони и правила. При нас го няма нито едното, нито другото. Ние сме една държава на пурковците, важното е да си господин Пурко, та макар и за един ден. Докато в другите държави се мисли перспективно и се гради за поколения напред. Ние не оставяме за поколенията нищо, живеем ден за ден. Европа ни дава пари, ние ги крадем. Злато да ни дадат, пак няма да се оправим. У нас е престижно да си тарикат. Ако искаме да се променят нещата, трябва да почнем от селото, защото там е истината. Всеки да си се върне там, където му тежи камъкът, а не да бяга към София. Не бива да раздават европейските пари за хотелски бизнес и да правят бардаци, а да ги насочат към истинското земеделие. Един такъв хотел струва 1 милион лева, а за тези пари ще напълнят цели села с модерна земеделска техника. Не е нормално в едно погранично селце да има модерен хотелски комплекс, изграден с пари на Европа, а в същото време хората да орат земята с магарета и коне.

Какви хора днес се занимават със земеделие?

Най-обикновените хора, които искат не да забогатеят, а да изкарват по някой лев, за да преживяват. Най-хубавият човек в България е обикновеният селянин, защото той няма какво да краде, няма за какво да лъже. Затова съм категоричен, че страната ще се оправи, ако държавниците започнат да градят основата на пирамидата. Вместо да се хвърляме в разни грандиозни проекти като „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, политиците да се замислят за това обикновените хора как ще преживеят. Ако продължим да харчим парите за селски туризъм с хотелчета, нещата няма да се променят. Нито един селянин в момента не прави истинско земеделие. Отглеждаме пъдпъдъци или торен червей за по 50 000 лв., но това са проекти от ден до пладне. Тоя народ трябва да изтрезнее и да осъзнае, че сам трябва да си подреди къщата. Не може всеки да мисли как да иде в големия град и да си намери работа.

Вие сте председател на браншова асоциация в защита на тютюнопроизводството. Какво се случва в този сектор?

В момента фирмите си правят каквото си искат на българския пазар, защото им го позволяват. Няма правила и ясни критерии. Проблемът е, че големите играчи избягаха от България. Всъщност кажете ми една голяма фирма, която да развива дългогодишен бизнес у нас. Всички се изнесоха към Румъния. Защо в едно населено място, където децата развалят гнездата, щъркелите бягат? Защото няма условия за живот. При бизнеса е по същия начин - фирмите напускат, защото тук нямат възможност да се развиват. Кой е луд да си налива парите в една несигурна държава?! В същото време страната ни е райско място, тук е идеално за зеленчукопроизводство заради добрите климатични условия. Българската капия няма аналог в света, но ние не я произвеждаме. Престъпление е да внасяме картофи от Гърция и краставици от Полша. А това се случва, защото техните политици са защитили достатъчно евросубсидии, които да направят производителите конкурентоспособни. Ние в момента, в който засеем дадена култура, сме губещи. Е, как тогава тютюнджиите да се ориентират към отглеждане на зеленчуци, например.

Вие сте поставяли проблемите на земеделците пред всички държавници, има ли чуваемост?

Всъщност именно това е болката ни, че няма чуваемост. Унищожихме не само държавата, но и природата. Изнасяме дърва за съседните страни, но никой не взима мерки. Ами наводненията също не са случайни. Орязахме горите, съсипахме реките заради добива на инертни материали. Иначе имаме куп институции, които трябва да следят точно това. Нищо не се променя и ето го резултатът. Все по-малко отиват до урната по време на избори. В момента гласуват единствено ония, които имат интерес. Какво пречи на България да стане като Чехия, Полша или Румъния? Пречи това, че тук порочните кръгове и връзки от далечното минало не са нарушени. Тук всичко си е като едно време - вуйчото е съдия, и племенникът му ще е магистрат. Ако майката е чистачка в съда, дъщерята също ще чисти там. Не се дава път на знаещите, а на принципа „мой човек“. Затова българите не искат да се прибират от Европа. Може там да гладуват и да мизеруват, но не искат у дома, нищо че тук имат къща и земя.

Вие сте известен като вечния бунтар, който протестира срещу всяка неправда. Колко протести сте организирали?

Сигурно съм направил повече протести от КНСБ и КТ „Подкрепа“. Причината е, че не ми се живее по тоя начин. Иначе най-лесно е да махнем с ръце, но тогава какво ще стане. Преди да се захвана със земеделие, бях учител в Хаджидимово. Тъжно е, че объркахме и младите хора, повредихме съзнанието им.  Българският учител е със смачкано самочувствие и аз си умирам от мъка от това, но нищо не мога да направя. А не може една държава да се развива, ако не се подкрепя образованието. Когато всеки един не осъзнае, че докато е на тоя свят, е длъжен да свърши нещо полезно, няма да потръгнат нещата. Същото е и с политиците, които забравиха, че са слуги на народа. Трябва промяна в мисленето, иначе Европа ще продължи да ни гледа сеира.

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини