Любим Пранжев: Днес нямаме кауза, всяко време заслужава своите лидери

Любим Пранжев е сред основателите на СДС в Благоевград. От 1991 г. до 1994 г. е областен управител на Пиринско. Завършил е УНСС. Един мандат бе общински съветник в Благоевград. Продължжава да следи активно политическите процеси у нас и да заема активна гражданска позиция по всяка тема, която вълнува хората. В интервю за ИлинденПрес той коментира предстоящите парламентарни избори, посоката, в която върви страната ни и бъдещето, което ни очаква.

Следите политическия и обществен живот у нас? Интересувате ли се от това, което се случва в страната ни?

Естествено, че се интересувам. Винаги съм се вълнувал от обществения живот, и то с пълни сили. Не се ядосвам на нещата, които се случват, но, ако кажа, че ме радва, ще бъде пресилено. Според мен нещата, които стават, са съвсем нормални. Не ме притеснява нищо. Мисля, че е грешка извънредният вот.

Защо?

Нищо не налагаше подаването на оставката на кабинета на Бойко Борисов. Страната вървеше в правилна посока, макар и с много бавни стъпки. Но според мен управлението имаше своите постижения и не трябваше да се рискуват с едни нови избори. Твърде необмислено беше и емоционално хвърлянето на оставката, но в крайна сметка направеното - направено.

Оттук нататък какво ни очаква? Какъв е вашият коментар

Когато има избори, всичко е възможно да се случи. Доколкото следя социологическите проучвания почти са изравнени силите на двете водещи партии. Така че кой ще вземе превес и какви коалиции ще се направят впоследствие, трудно е да се предскаже отсега. Според мен ако БСП спечели, ще тръгнем в обратна посока. Винаги когато те са печелили, нещата вървят назад.

Не е е ли прекалено категорична една такава оценка. В крайна сметка хората сами трябва да изберат кой да ги управлява?

Кой е казал, че избирателят винаги гласува рационално и разумно. И хората могат да бъркат, а страната ни отдавна в това отношение върви на принципа „Проба-грешка“. Ако се даде отново властта в ръцете на БСП, много вероятно е след това да се търси обратният вариант да се върнат на власт десните партии. При всички положения ще се мине през тежки ситуации.

А къде е дясното според вас?

Дясното е толкова разбито, че е трудно да се каже къде е. Аз лично не мога да разбера как такива лични пристрастия надделяват и хора, които уж демонстрират разумни виждания за страната, като цяло не могат да се разберат помежду си и да постигнат единство, от което страната ни има нужда, както и от силно дясно. Така че в толкова раздробен вид дясното не може да бъде силно и това се доказа през последните години.

А защо се стигна дотук?

Дясното в България винаги се води от хора, които са много силни индивидуалисти и много пъти индивидуалното взема връх над рационалното и обществено значимото. И това води до отрицателни резултати за дясното и страната. От това, което виждам в момента, много трудно ще се стигне до пълно обединение на дясното. В крайна сметка има някакво обединение в Реформаторския блок, но според мен то не е пълно и не е достатъчно. Много вероятно е Реформаторският блок да бъде в следващия парламент, но с малка група, евентуално, ако бъде поканен за някаква коалиция, иначе няма да бъде достатъчно за някаква голяма национална политика.

Защо у нас има толкова често избори? Кой бърка – политиците или народът?

Нека приемем, че бъркат и едните и другите. Никой не е казал, че народът не може да бърка и доказателство за това е последният референдум, когато се гласуваха такива глупави неща. Явно, че и народът може да бъде подведен и емоционалн да гласува неща, които не са в негов интерес и които няма да доведат до нищо добро, но го видяхме. Според мен това за мажоритарния вот е толкова глупаво, че няма накъде повече.

Защо смятате така?

Защото това никога няма да може да предаде реалната политическа картина в страната. Никъде в света не знам да има такава мажоритарна система на принципа „Победителят взима всичко". Математически може да се получи така, че само една партия да влезе в парламенат, или две, което не е реално. Някога това го изживяхме по време на Великото народон събрание, когато БСП нямаше над 50 процента мнозинство, но с мажоритарните избори, които бяха 50 на 100, го направиха и това върна страната назад, прие се не най-добрата Конституция и се забави ходът на движението ни към ЕС, НАТО, към това, към което се стремяхме тогава. Така че още оттогава знам, че човек може да се опари с мажоратираната система, видяхме как през 2009 година всички мажоритарни 30 района бяха спечелени от ГЕРБ.

Оптимист ли сте за това, което очаква страната ни?

Аз съм винаги умерен оптимист. Правят се и много глупави неща. Ето например тези избори са излишни, това е забавен ход на движението напред. Допуснаха се много грешки от това правителство, но те бяха поправими и като цяло стъпките бяха в правилна посока. В момента всички политически сили предлагат неизпълними обещания. Съжалявам, че не помъдряхме за толкова години демокрация, но в крайна сметка хората си преценяват как ще живеят.

Хората вече трудно правят разлика между дясното и лявото

Определено не я правят и за това са виновни и левите, и десните. Много пъти десните предприемаха леви мерки, както и обратният процес. Нормално е хората да се объркат. Другият голям проблем е, че у нас не се въведе избирателен ценз за гласоподавателите. Сега хора, които нямат идея за какво гласуват, опрделят съдбата на всички, но това е положението.

Връщането ви в активната политика стои ли на дневен ред пред вас?

Аз не съм толкова активен, но продължавам да съм част от „БДС-Радикали“. Сега предстоят избори, под някаква форма ще се включим и ние в този вот.

А Благоевград как се развива според вас?

Струва ми, че се кметът е грижовен стопанин. Проблемът на града е липсата на развита промишленост и работни места. Това задържа развитието, хората, за да остават тук, трябва да имат работа. Ако този проблем бъде решен, смятам, че градът ни ще се развива добре. Защото не може да се разчита само на ЮЗУ да дава основен поминък на хората тук. Мисля, че кметът е активен, това са моите впечатления. Контактувал съм с доста кметове и от него впечатленията са ми много добри.

Днес страната ни има ли своите лидери – било то политически или пък чисто обществени? Направете паралел с годините от зората на демокрацията

Ще бъда пристрастен и ще ми е трудно да правя паралели. Някога, когато стартирахме в  политиката, смятам, че бяхме много по-големи идеалисти. Сега не го виждам в такава степен, така че може би това е разликата.

Тоест липсват идеалите?

Всяко време си има своите политици и лидери, всяко време има своите лидери, каквито си ги заслужава. Сега в момента да откроя някой като голяма политически фигура ми е трудно.

Може би липсва обществено значима кауза?

Да, в някаква степен България като цяло не може да формулира вече някакъв свой обществен идеал, някаква доктрина, към която да се стреми. Някога желанието ни бе да станем част от ЕС, тези неща бяха постигнати, но те не биха могли като цяло да бъдат доктрината, която да ни задоволи. Според мен в момента трябва да се търси възможност да се подобри благосъстоянието на българина. Ниският стандарт е проблемът на българина. Ние сме на последно място в ЕС по доход на населението и всички управници трябва да работят в тая посока.

А реформите случват ли се?

Според мен много половинчато беше направена реформата в съдебната система. Тя можеше да бъде постигната само с много голямо съгласие. Тръгвайки към такова съгласие се направиха много големи компромиси, за да се угоди на всички и това доведе до много малки промени. Реформата трябва да се направи по-кардинално.Тя ща гарантира справедливост, а хората знаят, че има дефицит на спаведливост и това притеснява всички. В крайна сметка дори чуждите инвеститори нямат увереност и това спира развитието на страната.

Говорите за олигархичните зависимости?

Олигарси има в целия свят, дори и Доналд Тръмп го смятат за олигарх, пък стана президент. Това не е толкова страшно, че ще има олигарси. По-важното е политиците да не са зависими от тях. За жалост у нас много често се случва това срастване, а това е недопустимо за една демократична държава. Всеки казва, че има воля, но след това не я демонстрира и затова нещата продължават така. Българинът се умори от всичко, най-вече от това, че младите хора не са в страната и не вижда перспективата. Когато хората търсят щастието си навън, това не е добре. Хубаво е, че всеки има право на избор, но много кадърни хора напуснаха родината си и слугуват на Запад. Много трудно тези, които излязоха навън, ще се върнат отново в България. Въпросът е да направим така, че следващото младо поколение да не замине.